Решение № 6543 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2016 г.

Решение № 6543 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 89 от 22.03.2016 г. по административно дело № 662 по описа за 2015 г., Административен съд - В. Т. е: 1) отменил ревизионен акт № Р-04-1402034-091-001/4.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в обжалваната и потвърдена с решение № 365/28.08.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" ("Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. В. Търново част, в частта, в която са определени задължения за осигурителни вноски за периодите от 1.01.2009 г. до 31.01.2011 г.; 2) отхвърлил жалбата на Б. С. Б., едноличен търговец с фирма ЕТ "Змей - Б. Б.", срещу ревизионен акт № Р-04-1402034-091-001/4.02.2015 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, в обжалваната и потвърдена с решение № 365/28.08.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново част, като неоснователна в останалата й част; 3) осъдил е Б. С. Б. да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП разноски по делото по компенсация в размер на 236,13 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която съдът е отменил ревизионен акт № Р-04-1402034-091-001/4.02.2015 г., в обжалваната и потвърдена с решение № 365/28.08.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново част относно определени задължения за осигурителни вноски за периодите от 1.01.2009 г. до 31.01.2011 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава теза, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което не можела да се прилага за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Твърди, че цитираната норма е процесуалноправна. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да се отхвърли изцяло жалбата на Б. Б. срещу ревизионния акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново за двете съдебни инстанции в общ размер от 874 лв. Ответникът по касация - Б. С. Б., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване, позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, според което разпоредбите на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а от ДОПК - ДВ., бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Позовава се и на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (Закон за съдебната власт), съгласно която разпоредба тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да постанови решението си в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта по КСО и ЗЗО, относно допълнително определените задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периодите от 1.01.2009 г. до 31.01.2011 г. Съгласно чл. 124а от ДОПК "Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на чл. 122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителни осигурителни вноски. На основание чл. 124а от ДОПК при ревизията е прието, че размерът на превишението на разходите над приходите за ревизираните периоди, както и средства с неустановен произход, представляват доход от дейността на самоосигуряващо се лице, който следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Б. С. Б. е следвало да внася задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване, като са установени такива задължения. На основание чл. 124а от ДОПК са определени задължения за осигурителни вноски за периодите от 1.01.2008 г. до 31.12.2011 г. Съдът обосновано е приел, че част от тези задължения са незаконосъобразно определени по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като въпросната разпоредба е материалноправна, като не й е придадено обратно действие. Същата е обнародвана в ДВ, бр. 14/2011 г. и е в сила от 15.02.2011 г., поради което не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1, чл. 123 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според същия материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК обаче е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправната норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя основа за облагане по реда на чл. 124а във връзка чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав също счита, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, която предвижда, че разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, и е обнародвана в ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна. Нормата е препращаща и приложението й следва да бъде преценено от гледна точка на характера на нормата, към която е препращането. Нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК има материалноправен характер, защото регламентира материалноправните предпоставки, при наличието на които възниква основание за органите по приходите да определят основата за облагане с данъци, съответно - за определяне на задължителни осигурителни вноски, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По общото правило за действие на правните норми във времето, материалноправните норми се прилагат само за фактически състави, възникнали при действието им, освен ако не им е придадено обратно действие, а в случая такова няма допуснато. Затова, задължителни осигурителни вноски на задължените лица могат да бъдат определяни по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК само за периоди след влизане в сила на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, т.е. след 15.02.2011 г. В случая по отношение на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски касателно периода от 2009 г. до 2011 г., визираната правна норма няма действие по отношение на тези фактически състави, възникнали преди влизането й в сила. Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд дава задължително тълкуване, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а от ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г. в сила от 15.02.2011 г. Правните изводи на първоинстанционния съд са изцяло в унисон с така цитираното тълкувателно решение, поради което се споделят от настоящия касационен състав. Проверяваното решение на Административен съд - В. Т. е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения атакуваното решение на Административен съд - В. Т. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено и акцесорното искане на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,