Решение № 1153 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2025 г.

Образувано е по касационни жалби от П. С., в качеството му на управител и представляващ НЗОК, чрез процесуален представител П. Д. и от Х. К. Я. в качеството му на управител и представляващ „Университетска многопрофилна болница за активно лечение ДЕВА МАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуален представител, адвокат Е. М. Кокаларова-БАК, двете, съответно в частите по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 в които се отменя по жалба на дружеството Заповед за налагане на санкции № РД-253С-533/23.10.2024г. на управителя на НЗОК и отхвърля жалбата на дружеството срещу същата писмена покана в частта по т. 5. Поддържа се в касационната жалба от Управителя на НЗОК, че решението в обжалваните от него части е неправилно, поради наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В касационната жалба от дружеството се поддържа, че касационната жалба срещу решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила не е касационно отменително основание, а само същественото такова, поради което не се разглежда. Участващия в производството представител на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на управителя на НЗОК, като по отношение на касационната жалба от дружеството не е взел становище. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационните жалби с доводите в тях, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими и разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции, издадена в производство по реда на чл. 76 ЗЗО, при констатирани нарушения при проверка, извършена от комисия, назначена със заповед на управителя на НЗОК и констатации, отразени в констативен протокол. Санкциите са по 200 лева всяка, в общ размер на 1400 лева, за седем нарушения. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Поддържаните основания за отмяна са противоречие с материалния закон и нарушения на административно-производствените правила. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка с доказателствата в нея и заключение на съдебно медицинска експертиза е установил, че не са налице нарушенията по т. 1-4 и по т. 6 и 7 от заповедта, като се е позовал на установеното от вещите лица, че здравните дейности са точно по изпълнение на утвърдените алгоритми по клинични пътеки по които се осъществява лечението. С оглед на установеното от фактическа страна е извел правен извод за незаконосъобразност на заповедта в тези части, които отменил. По отношение на т. 5 от заповедта за налагане на санкции, съдът не е възприел заключението на експертизата само поради факта, че е то е непълно, като установяващо лечението по време на болничния престой, но не и след това, което е важно с оглед правната квалификация на установените факти. При подробно обсъждане на доводите на страните и изводите на експертизата съдът е постановил решението си. Така постановеното решение е правилно. Здравната дейност в изпълнение на НРД за МД, на ЗЗО и сключените индивидуални договори подлежи на контрол по вид и обем, тъй като се разходва ограничен публичен ресурс в интерес на обществото. Контролът се осъществява при спазване на правила за извършване на тази дейност от компетентни лица, като е предвидено и налагане на санкции при констатиране на нарушения. В настоящият случай е издадена заповед за налагане на санкции в такова производство по реда на чл. 76 ЗЗО, като установеното от фактическа и правна страна подлежи на проверка за законосъобразност от съда. Установените нарушения при извършване на здравната дейност следва да изпълняват фактически състав на нарушения на индивидуалните договори, НРД и ЗЗО, като за целта следва да бъдат ясно посочени в какво се изразяват за да може, сочените за нарушители да защитят своите права и интереси от една страна, и от друга, за да може съдът да извърши проверката за правилното им установяване и квалификация, което е всъщност част от проверката за законосъобразност на административния акт. По отношение на фактическите изводи съдът е извел констатации, че не са налице нарушенията по т. 1,2,3,4, 6 и 7 от заповедта за налагане на санкции. Установено, е че технологията на изпълнение на алгоритмите на лечение, чрез която форма се осъществява здравната дейност в посочените по горе случаи, констатирани като нарушение, е спазена по критериите за извършване на медицинската дейност и медицински процедури, което е установено безспорно от заключение на експертизата, което не е било оспорено от страните в заседанието, проведено на 17.04.2025г. Съдът е извел обосновани изводи и по отношение на нарушението по т. 5 от заповедта, като е изложил свои обосновани изводи обсъждайки защо не кредитира заключението в тази част. Доводите в касационните жалби, свързани с установяване и оспорване на факти в предмета на експертизата, съдът не може да цени по причините, че е назначил такава за установяване на факти, за които са необходими специални знания. Тези факти в касационната инстанция не могат да обосноват касационни отменителни основания с обсъждане на установеното от експертите, освен ако не се отнася до други обстоятелства, които се отразяват на валидността на заключението, а такива не се сочат. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя напълно изводите на съда в мотивите към постановеното решение като обосновани на доказателствата по делото и при правилното приложение на материалния закон. При този изход на делото на страните претендират разноски, които следва да останат така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение