Определение № 39 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 113/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, вр. ал. 1, т. 2 на този законов текст и във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 36233 от 11. Х.2021 г.) на З. М. К. от [населено място], обл. Велико Т., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 10254 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 30. ІХ.2021 г., постановено по гр. дело № 1770/202 0 г., с което е била оставена без уважение нейна молба по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК с предмет искане за изменение на постановеното по това дело въззивно решение № 10131/5.ІІ.2021 г. в частта му за разноските, като присъдените такива в полза на въззиваемото застрахователно дружество „Бул. Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ бъдат намалени от 1 300 лв. на 915 лв. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС за разноски, частната жалбоподателка К. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането й с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който въззивното решение в частта му за разноските за бъдело изменено, като в полза на въззиваемия застраховател „Бул Инс“ АД-София въобще да не се присъждат разноски или присъдените такива да бъдели намалени от 1 300 лв. „до размер не по-висок от 915 лв. и при отчитане на етапа и обема на извършеното процесуално представителство от адвоката, за който са платени разноски от ответника“. Ответното по частната жалба застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител по основателността на бланкетното оплакване на К. за неправилност на атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на З. М. К. от [населено място] ще следва за се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Отказът на САС да измени постановеното по същото дело въззивно решение в частта му за разноските е бил основан върху констатациите му за подадени от К. две жалби – въззивна и частна, които са били отхвърлени като неоснователни, че същото негово решение е влязло в сила, както и че материалният интерес, върху който се била дължи адвокатско възнаграждение за оказаните на К. правна защита и съдействие възлизал на 23 000 лева. Сега действащата редакция на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е в сила от 2016 г., разграничава единствено изготвянето на писмен отговор по въззивна жалба с осъществено процесуално представителство във въззивното производство, от една страна, спрямо другата хипотеза, в която съдействието на упълномощения адвокат е било ограничено само до изготвянето на отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Следователно ирелевантни за размера на дължимите съдебно-деловодни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК са обстоятелствата, отнасящи се до да „обема и етапа на осъщественото процесуално представителство“. В процесния случай е налице признание на частната жалбоподателка, че ответното по въззивната й жалба застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София надлежно е било представлявано в процеса пред САС от редовно упълномощен адвокат от САК, в потвърждение на което е и представеният /на л. 40 от гр. дело № 1770/2020 г. по описа на САС/ договор за правна защита и съдействие № А-870826 от 5.VІІІ.2020 г., съдържащ изрична клауза за осъществяване на процесуално представителство по същото въззивно дело. Последното обстоятелство a priori изключва приложимостта на правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/.VІІ.2004 г. за редуциране на дължимото минимално адвокатско възнаграждение с 25%. Следователно, при безспорните по делото факти, че материалният интерес на К. в производството пред САС е възлизал на 23 000 лв., както и че в откритото съдебно заседание, проведено на 29.01.2021 г., въззиваемото застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София е било реално представляващо от преупълномощен адвокат от САК, правилно /законосъобразно и обосновано/ този въззивен съд е приел, че с оглед процесуалноправния резултат от повторното разглеждане на спора не съществуват нормативни основания, вкл. такива по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляване на уговореното, изплатено и присъдено с решението възнаграждение от 1 300 лв. в полза на застрахователя. Надвишаването на съответния минимален размер с 6.15% е обосновано в процесния случай в атакуваното определение на САС с конкретната правна и фактическа сложност на въззивното дело, наложила произнасянето на неговия състав по две жалби на К., но и сам по себе си подобен „превес“ се явява незначителен. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение