Определение № 19 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2017 г.

ВКСIII гражданско отделение11.01.2018 г.докладчик Геновева Николаева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 ГПК на Н. М. Н., чрез процесуалния му представител адв. Н. М., с вх. № 12886 от 29. 11. 2017г. за изменение на определение № 351 от 30. 10. 2017г. по гр. дело № 4080/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение в частта за разноските, като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е в срока по чл. 248 ГПК молба от Н. М. Н., чрез процесуалния му представител адв. Н. М., с вх. № 12886 от 29. 11. 2017г., за изменение на определение № 351 от 30. 10. 2017г. по гр. дело № 4080/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение в частта за разноските. Молителят поддържа, че присъденото в полза на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, юрисконсултко възнаграждение в размер на 300лв. е прекомерно и моли да бъде намалено до минималния размер от 100 лв., посочен в чл. 23 Наредбата за заплащането на правната помощ. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – Държавата, представлявана от Министъра на финансите /ответник по молбата за отмяна/, депозира писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата, като счита, че присъденият от ВКС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК размер на юрисконсултско възнаграждение съответства на сложността на делото и е съобразен с материалния интерес по делото съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна. С постановеното по настоящото дело определение № 351 от 30. 10. 2017г. по гр. дело № 4080/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, подадената от Н. М. Н. молба с вх. № 1052822 от 28.05.2015г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на определение № 19968 от 02.10.2014г. по в. ч. гр. дело № 7015/2014 г. на СГС е оставена без разглеждане като недопустима, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят е осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата 300 лв. – съдебно – деловодни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в отменителното производство, изчислено съобразно чл. 9, ал. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като възнаграждението по дела с материален интерес за една инстанция следва да е в границите от 100 до 300 лева. С постановеното по настоящото дело определение № 351 от 30. 10. 2017г. по гр. дело № 4080/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, съдът правилно в нормативно установените граници по чл. 25, ал. 1 от НЗПП е определил 300 лв. размер на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, поради което отсъстват законови основания за неговото намаляване. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10