Определение № 487 от 10.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2359/2013 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 104/04.02.2013г. по т.д.№ 2883/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3812/17.08.2012г. по гр.д.№ 1490/12г. на Варненския районен съд за осъждане на молителя да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 10221.12 лв., представляваща неустойка за забава. С разпореждане от 10.05.2013г. на Председателя на ІІ т.о., получено на 21.05.13г., и разпореждане от 11.06.13г. на ВКС, І т.о. са дадени указания на молителя да представи обезпечение по сметка на ВКС в размер на присъдената сума с въззивното решение, чието спиране се иска. С молба от 25.06.2013г. [фирма] е заявило, че е уведомено за разпореждането от 11.06.2013г., но не разполага с парични средства за внасяне на сумата за обезпечение. Иска внесената сума по образуваното изпълнително дело да се препрати от сметка на съдебния изпълнител по сметка на ВКС или да се приеме същата сума за съхранение от Варненсикя районен съд в полза на взискателя. Съставът на ВКС, ТК, І отделение намира, че подадената молба за спиране на изпълнението е неоснователна. Съгласно чл.282, ал.2 ГПК спиране на изпълнението на въззивно решение се допуска при представяне от молителя на обезпечение в размер на присъдената сума по парично вземане. Обезпечението се внася по специалната сметка на ВКС от молителя и се освобождава при условията на чл.282, ал.5 ГПК. ВКС не разполага с правомощия да разпорежда преводи от сметката на съдебния изпълнител на суми, внесени по изпълнителни дела извън наличието на предпоставките на закона, а именно: при отхвърляне на иска или прекратяване на производството по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд