Определение № 326 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 303/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. от П. против определение № 894/19.12.2011 г. по ч.т.д. № 647/2011 г. на ВКС-І т.о., с което се обезсилва разпореждане от 5.07.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2006 г. на Плевенски ОС и не допуска до разглеждане молба от 26.05.2011 г. и уточнена с молба от 1.06.2012 г. подадена от В.Н., лично и като представляващ длъжниците по изп.д. № 431/2005 г., срещу-за отмяна на решение № 550/19.10.2006 г. по ч.гр.д. № 449/2006 г. на Плевенски ОС. Всъщност това определение се обжалва само във втората част, с която не се допуска до разглеждане молбата ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правилно с определението в обжалваната част е прието, че правото на молителят да иска отмяна на влязлото в сила решение е преклудирано още при действието на чл.232,ал.1 ГПК-отм. Затова, сега неправилно частният жалбоподател се позовава на чл.305,т.5 ГПК, която е цитирана преди изм. ДВ бр.50/2008 г. и то непълно. Доводите за “провисналост” не могат да бъдат обсъдени. В настоящето производство е приложена молба по ч.гр.д. № 647/2011 г. на ВКС-І т.о., която е наречена “за производство по чл.255 ГПК за определяне срок при бавност-не!, а при процесуално повъртане от ОС”. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.