Определение № 3623 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4872/2024 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 8550/09.05.2025 г., депозирана от Л. А. М., за допълване на постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение № 2035/24.04.2025 година. Насрещната по молбата страна И. П. Х. не изразява становище. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, въз основа на доводите на касатора и данните по делото намира молбата с правно основание чл. 250 ГПК за допустима. Тя е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и изхожда от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 2035/24.04.2025 г. по настоящото дело ВКС не допусна касационно обжалване на Решение № 161 от 27.05.2024 г. по в. гр. д. № 186/2024 г. на Окръжен съд - Сливен. Молителят поддържа, че в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне относно довода му за недопустимост на възивното решение, както и че съдът се е произнесъл само по част от наведените от него „22 различни основания за касационно обжалване“, сред които и очевидна неправилност на обжалваното решение. Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване на пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, по някой или някои от съединените искове, по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет (например за присъждане на лихви и разноски). При селектирането на касационните жалби такъв пропуск би бил непроизнасянето по валидно въведено основание за допускане на касационно обжалване - част от предмета на осъществяваната селекция. За допълване на съдебния акт е от значение изразената воля на съда в диспозитива на съдебния акт, а не мотивите, които нито подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК, нито на допълване по чл. 250 ГПК. Хипотетично пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би обусловил неправилност на съдебния акт, но не и непълнота (Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г., I ГО, Решение № 60 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 113/2017 г., I ГО, Решение № 137 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 197/2012 г., IV ГО, Решение № 263 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 359/2011 г., I ГО). В производството по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като определението по чл. 288 ГПК е окончателен съдебен акт, неооттегляем по смисъла на чл. 253 ГПК. Във връзка с доводите на касатора в молбата по чл. 250 ГПК следва да се посочи, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които във фазата по селекция на касационната жалба не могат да бъдат изследвани. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, приложено на л. 13 – л. 15 от гр. д. № 4872/2024 г. по описа на ВКС, касаторът се е позовал само на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които съставът на ВКС е приел за недоказани. Ето защо молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,