Определение № 3980 от 21.07.2026 г. на ВКС по д. № 1653/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Р. П. – ответник по недопуснатата до разглеждане касационна жалба на Прокуратура на РБ, за допълване на определението на ВКС по настоящото дело от 12.06.26 г. с присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 1 500 евро., за тази инстанция. Ответникът по молбата Прокуратура на РБ я оспорва като недопустима поради неприложен своевременно списък по чл.80 ГПК. Евентуално възразява за прекомерност на разноските с оглед недопускането на жалбата до касационно разглеждане, като адвокатската защита на ответника се изразява само в отговор на жалбата при липса на фактическа и правна сложност на делото. ВКС намира молбата за допустима- подадена е своевременно за допълване с присъждане на разноски на определението по чл.288 ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция- чл.81 ГПК. В определението по чл.288 ГПК ВКС е пропуснал да се произнесе за разноските, като липсата на представен списък не е основание да се откаже допълване на решението за разноските – ТР №6/13 г., т.8 ОСГТК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в отговора на жалбата, като към него са представени и доказателства за извършването им – договор за правна защита от 3.04.26 г., в който е отразено заплащане на разноските в брой. Затова молбата за допълване на определението на ВКС с присъждане на разноски за касационната инстанция е и основателна. Основателно обаче е и възражението на ответника по молбата за прекомерност на разноските с оглед приключването на производството в едно закрито заседание, извършените от адвоката на ответника правни действия – изготвяне на отговор на жалбата, и неголямата фактическа и правна сложност на спора. Затова според ВКС на ответника по жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, като в частта до пълния претендиран размер искането е неоснователно поради прекомерност на адв. възнаграждение – чл.78, ал.5 ГПК и следва да се отхвърли. Поради изложеното и на осн. чл.248 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.