Определение № 56 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2022 г.

Производството по делото е образувано по молба на Ц. В. К., действащ чрез своя процесуален представител адв. А. С., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 265 790 от 17.09.2021 г. по гр.д. № 686/2021 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 175 631 от 13.08.2020 г. по гр.д. № 36 294/2018 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с което Ц. В. К. е осъден да заплати на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД на Д. Я. Ж. сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и искът на Д. Ж. е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. Към настоящото дело е приложено в.гр.д. № 686/2021 г. на Софийски градски съд, в кориците на което се намира касационна жалба вх. № 361 346 от 09.11.2021 г., подадена от Ц. К. срещу осъдителното въззивно решение, която е в процес на администриране. Към молбата за спиране на изпълнението е приложено платежно нареждане/ вносна бележка, видно от което молителят Ц. К. е внесъл по сметката за обезпечения на ВКС сумата 6 726 лв. С писмо от 30.03.2022 г., подписано от счетоводител при ВКС, също приложено по делото, е удостоверено постъпването на посочената сума на 25.03.2022 г. по сметка на ВКС и наличието й по същата към 30.03.2022 г. Предвид изложеното, молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е основателна и следва да бъде уважена. Изпълнени са условията на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението-молителят е представил е надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Водим от гореизложеното съдът