Определение № 1382 от 21.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 601/2024 г.
ВКСI гражданско отделение21.03.2025 г.
Диспозитив
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Б. С. Б. внесеното по сметка на ВКС с преводно нареждане от 18.01.2024 г. възнаграждение за особен представител на М. М. по касационното дело в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Г. Д. за намаляване на определеното и внесено възнаграждение за особен представител на М. М. по касационното дело. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Адвокат Б. С. Б. е бил назначен за особен представител на страна по делото- съделителката М. Ю. М.. С определение № 93 от 18.01.2024 г. по в.гр.д.№ 137 от 2023 г. на Великотърновския окръжен съд на основание чл.47, ал.6 ГПК съдът е определил възнаграждение за адвокат Б. за изготвяне на отговор на подадената от съделителя П. Г. Д. касационна жалба в размер на 750 лв. С преводно нареждане от 18.01.2024 г. П. Д. е внесъл определеното от съда възнаграждение по сметка на ВКС. Касационното производство е приключило с определение № 5330 от 20.11.2024 г., с което касационната жалба на П. Д. не е допусната до касационно разглеждане. Предвид на изложеното, на адв.Б. следва да се изплати внесената по сметка на ВКС на основание чл.47, ал.6 ГПК като възнаграждение за особен представител сума. Съдържащото се в становище вх.№ 3864 от 28.02.2025 г. искане на П. Д. за редуциране на възнаграждението на особения представител на М. М. до минималния размер по Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като определеното от съда възнаграждение от 750 лв. било прекомерно високо, е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение, поради следното: Размерът на възнаграждението за особения представител на М. М. по настоящото касационно дело е определен от въззивния съд с определението му от 18.01.2024 г. Не се касае за договорено между М. М. и адв.Б. възнаграждение, поради което П. Д. не може да противопоставя възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение. Дори и да се приеме, че определението от 18.01.2024 г. е част от акта, с който завършва касационното производство в частта за разноските, направени в това производство /в случая определението от 20.11.2024 г. на ВКС, ГК, първо г.о./, намаляването на размера на определеното от въззивния съд възнаграждение за особен представител може да се иска само в срока по чл.248, ал.1 ГПК, което в случая не е направено: едномесечният преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК е изтекъл на 20.12.2024 г., а искането е заявено за първи път в становището на П. Д. от 28.02.2025 г. Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.