Определение № 3951 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2026 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 14178/21.04.2026 г. по регистъра на Районен съд – Перник (РС – Перник), подадена от С. А. Д., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 681 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 3602/2021 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение № 146 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 486/2022 г. на Окръжен съд – Перник (ОС – Перник), недопуснато до касационно обжалване с определение № 2067 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 4208/2023 г. по описа на III г.о. на ВКС. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлен предявеният от С. А. Д. срещу К. Н. Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за сумата от 10 966. 67 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решение № 503/24.10.2014 г. по гр. д. № 477/2014 г. на ОС – Перник – 06.12.2014 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1 743. 64 лв. – направени разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г. по гр. д. № 3376/2013 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д., което е преобразувано по молба на взискателя като изп. д. № 760/2020 г. по описа на ЧСИ Р. А.. В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство, а именно, че ответникът по делото К. Н. Д. е знаел още през 2019 г., че вземането му е погасено и/или не съществува в претендирания размер. Сочи, че горното обстоятелство се установявало от писмен документ, представен от самия ответник в друго производство – изп. д. № 1673/2025 г. при ДСИ С. Ц., а именно заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 38489/19.12.2025 г. В тази връзка се поддържа, че според този документ още към 15.03.2019 г. – повече от три години преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска – на 20.06.2022 г., ответникът е признал, че вземането му е било погасено (респ. намалено по размер). Ответникът К. Н. Д. е подал отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, чрез адв. В., с който ангажира становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е на 21.04.2026 г. – т. е. в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок, считано от момента, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство (като такава дата в молбата се сочи 05.03.2026 г.) и е внесена дължимата за производството държавна такса. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността ѝ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,