Определение № 9483 от 16.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение16.08.2024 г.докладчик Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2272 от 09.07.2024 г., постановено по адм. дело № 909/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Х. Д. срещу Определение № 2272 от 09.07.2024 г., постановено по адм. дело № 909/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС Благоевград). С атакувания съдебен акт е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Решение № 172-МИ/25.06.2024 г. на Общинска избирателна комисия гр. Гоце Делчев и производството по делото е прекратено. В частната жалба е посочено, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се настоява за отмяната му, като делото се върне на състава на АС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. За да аргументира наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес от обжалване на процесното решение, се посочва, че правният му интерес произтича от чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) и същата се явява специална по отношение на чл. 147, ал. 1 от АПК. Сочи се, че атакуваното решение на ОИК е неблагоприятно за него, тъй като той не попада измежду лицата, обявени с решението за избрани кандидати за общински съветници. Ответникът - Общинска избирателна комисия – гр. Гоце Делчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на определението. Заинтересованата страна - Д. Д. П., в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград е било Решение № 172-МИ/25.06.2024 г. на Общинска избирателна комисия гр. Гоце Делчев, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 26 от ИК, във вр. с чл. 454 и чл. 462, ал. 4 от ИК, във вр. с Решение № 2902-МИ/16.11.2023 г. на ЦИК, във вр. с Решение № 3855/01.04.2024 г. по адм.д.№ 2074/2024 г. на ВАС, е изменено Решение № 153-МИ/30.10.2023 г. на ОИК – гр. Гоце Делчев, в частта по т. 3 Обявява разпределението на заявените предпочитания (преференции) за отделни кандидати по кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили мандати и подрежда кандидатите, с която кандидатът с № 109 от кандидатската листа на ПП „ГЕРБ“, посочен под № 8 в решението Г. И. Н. е обявен за общински съветник, както следва: 1.1 ОБЯВЯВА за избран общински съветник в общински съвет на Община Гоце Делчев, от листата на ПП „ГЕРБ“ Д. Д. П., получил общо 119 преференциални гласа и заемащ номер по ред шести и първи в списък Б, съгласно актуализирани списъци А и Б на ПП „ГЕРБ“, предоставени от „Информационно обслужване“ АД и във връзка с Писмо с вх.№ 224/04.06.2024 г. от ЦИК; 1.2 КОНСТАТИРА предсрочно прекратяване на пълномощията на Г. И. Н. от кандидатската листа на ПП „ГЕРБ“. Анулира издаденото удостоверение на Г. И. Н., с оглед на влязлото в сила Решение № 3855/01.04.2024 г. по адм.д.№ 2074/2024 г. на ВАС. На обявения за избран общински съветник Д. Д. П. да се издаде удостоверение. С определението си на основание чл. 159, т. 4 от АПК административният съд е оставил жалбата срещу решението на ОИК без разглеждане. Мотивирал се е с нормите на чл. 15, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от АПК. Съдът е посочил, че интересът следва да е личен, пряк и непосредствен, т. е. интерес от директно премахване на неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, засягащи неговата правна сфера, а не други чужди права. За да постанови съдебния акт, съставът е сметнал, че изложените в жалбата твърдения в конкретния случай не обосновават нарушени или застрашени от решението конкретни права, свободи или законни интереси, както и задължения, произтичащи от атакувания административен акт за оспорващата страна. Приел е, че обжалваното решение не засяга по какъвто и да било начин правната сфера на Р. Х. Д. и не накърнява пряко интересите му, тъй като същият не е адресат на акта и няма предвидени неблагоприятни последици за него. Актът не създава задължения за оспорващата страна, нито прекратява или ограничава пряко нейни субективни права или законни интереси. Определението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на жалбоподателя във връзка с наличие на пряк, личен и непосредствен интерес, който е и положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба срещу решението, са неоснователни. В жалба на Р. Х. Д. срещу Решение № 172-МИ от 25.06.2023г. на ОИК Гоце Делчев не се навеждат конкретни доводи, които да обосноват правен интерес по смисъла на чл. 459, ал. 1 от ИК, нито такива за неправилно обявен брой на действителните гласове за общински съветници от ПП „ГЕРБ“. За да може дадено лице да упражни правото си на жалба срещу административен акт, то трябва да докаже, че с акта пряко се засягат негови права или свободи. Съгласно Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., административният акт „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. За да бъде допустимо оспорване е задължително актът правно да уврежда субектите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава потенциална опасност за засягане. Обжалване на административен акт е недопустимо от лице, чийто права или законни интереси не са пряко нарушени или застрашени от действието му. Видно от чл. 147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В този смисъл са и мотивите на ТР № 1 от 30.03.2009 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 6/2008 г., в които се сочи, че активно легитимираните субекти по чл. 104 от ЗМИ /респ. сега по чл. 459, ал.1 от ИК/, да обжалват решението на ОИК за определяне на изборните резултати, са всеки кандидат за съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор. От ясно формулирания текст на нормата на чл. 459, ал.1 от ИК, на която се позовава частния жалбоподател, следва, че така очертаният кръг активно легитимирани субекти може да обжалва решението на общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати само при спорове относно провеждащ се и незавършен избор, пред съответния административен съд, в 7-дневен срок от обявяването му. Споделят се изводите на съда, че от мотивите и диспозитива на решението на ОИК не се установява то да създава задължения или да засяга, нарушава или застрашава права на Р. Х. Д.. Няма съмнение, че решението за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник, може да се обжалва само от лицето, чиито права и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати, а именно на когото тези пълномощия са прекратени. Настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Благоевград правилно е осъществил преценката за липсата на правен интерес. Ето защо не са налице касационните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК за отмяна на обжалваното определение и същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 от същия кодекс, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
16- чл. 147, ал. 1 АПК
- чл. 459, ал. 1 ИК
- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 209, ал. 3 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 104 ЗМИ
- чл. 462, ал. 4 ИК
- чл. 120, ал. 2
- чл. 15, ал. 2
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236
- чл. 454
- чл. 459, ал. 1
- чл. 87, ал. 1, т. 1