Решение № 235 от 9.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 726/2017 г.

Решение № 235 от 9.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 726/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] - гр. П. срещу решение № 132/17.11.2016 г. по т. д. № 274/16 на АС - Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 1.07.2016 г. на ОС - Сливен по т. д. № 107/2015 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] - [населено място] за заплащане на основание чл. 266 ЗЗД на сумите от: 33 384,35 лева - възнаграждение по договор за консултантски услуги и 15 613,83 лева - обезщетение за забавено изпълнение за периода: 15.03.2011 г. до 15.09.2015 г., както и в съответната част за разноските. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция. Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за липсата на основание за допускане до касация, а по същество на КЖ, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция. Двете страни чрез процесуалните си представители поддържат становищата си в проведеното открито заседание. С определение № 417 от 23.06.2017 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос, относно значението и последиците на приемането на извършената работа, с оглед задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение по договор за изработка - чл. 266, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 264 ЗЗД, с оглед наличие на противоречие в произнасянето по този въпрос със задължителна практика на ВКС: Р № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 на Първо т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е счел за недоказани по основание исковете на касатора срещу [фирма] - [населено място] за заплащане на сумите от: 33 384,35 лева - възнаграждение на основание чл. 266 ЗЗД по договор за консултантски услуги и изготвяне на бизнес-план и 15 613,83 лева, лихва-обезщетение за забавено изпълнение за периода: 15.03.2011 г. до 15.09.2015 г., съставът на въззивния съд се позовава на следните установени по делото факти: Спорното правоотношение между страните се основава на сключен на 5.08.2008 г. договор, по който ищецът-касатор [фирма] се е задължил да извърши по възлагане от страна на праводателя на ответника [фирма], [фирма], необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони. Договорът е подписан за възложителя от А. П. П. като пълномощник на [фирма] по силата на генерално пълномощно от 1.03.2005 г. с нот. заверка от нотариус в САЩ-Флорида, представено и прието по делото в заверен от пълномощника на страната, по силата на чл. 32 ЗАдв., препис от нотариално заверено копие от 15.03.2005 г. на нотариус № 163 с р-н на действие РС - Н. З. По делото е приет като доказателство и приемо-предавателен протокол, двустранно подписан от представителите и на двете страни по договора, удостоверяващ предаването на документация, включваща бизнес-план и други документи в изпълнение на договора между страните от 05.08.2008 г. Приложен и приет като доказателство е и представеният от страна на ответника-възложител при кандидатстването за помощта пред Разплащателната агенция готов бизнес-план като част от документацията по образуваната преписка № 201121101864 от 27.10.2008 г. На база изложеното съдът е направил извод, че от така представените доказателства не се установява изпълнителят да е изпълнил своите задължения поети с договора, доколкото не се установява по категоричен начин, че входираният от страна на ответника-възложител в Разплащателната агенция /съкр. РА/ при МЗП бизнес-план е изготвен именно от ищеца като изпълнител по договора. Този извод следва от това, че самият ищец не представя и не разполага със свой екземпляр от плана, който да е идентичен с представения в РА бизнес-план, а и от заключението на техническата експертиза за разменената електронна кореспонденция между страните се установява, че в едно от писмата от 1.03.2005 г., изпратено от ищеца на ответника преди сключването на договора между тях, изпълнителят е представил празен формуляр от бизнес-план. От така изложените и приети от съда факти е направен крайният извод, че липсва установяване, при условията на пълно доказване на обстоятелството, че ищецът, като изпълнител по процесния договор за изработка, е изпълнил задължението си по него да осъществи необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони, поради което и искът за заплащане на частта от възнаграждението, уговорено в полза на изпълнителя като дължимо след одобрението на проекта от РА - София се явява недоказан по основание и е отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за лихва-обезщетение за забава върху главницата за периода: 15.03.2011 г. - 15.09.2015 г. По правия въпрос от значение за изхода по спора: В задължителна практика на ВКС: Р № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 на Първо т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е застъпено становището, че при приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие. Настоящият състав на ВКС напълно споделя това становище, поради недвусмисленото му съответствие с разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. По силата на сключен на 5.08.2008 г. договор, по който ищецът-касатор [фирма] се е задължил да извършипо възлагане от страна на праводателя на ответника [фирма], [фирма], необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони. Договорът е подписан за възложителя от А. П. П. като пълномощник на [фирма] по силата на генерално пълномощно от 1.03.2005 г. с нот. заверка от нотариус в САЩ-Флорида, представено и прието по делото в заверен от пълномощника на страната, по силата на чл. 32 ЗАдв., препис от нотариално заверено копие от 15.03.2005 г. на нотариус № 163 с р-н на действие РС - Н. З. По делото е приет като доказателство и приемо-предавателен протокол от 27.08.2008 г., двустранно подписан от представителите и на двете страни по договора, удостоверяващ предаването на документация, включваща бизнес-план и други документи в изпълнение на договора между страните от 5.08.2008 г. Автентичността на подписа на пълномощника на възложителя, положен в самия договор и в приемателния протокол е била оспорена от страна на ответника, но същата е потвърдена от заключенията на единичната и тройна графологични експертизи, приети по делото. При кандидатстването от страна на ответника-възложител пред РА за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е представен готов бизнес-план като част от документацията по образуваната преписка № 201121101864 от 27.10.2008 г. С оглед изложеното и предвид отговора на правния въпрос относно приложението на материалния закон, съответно разпоредбите на чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 264, ал. 3 ЗЗД във връзка с ал. 2, възложителят дължи на изпълнителя договореното възнаграждение за извършената работа. Обстоятелството, че изпълнителят не разполага с копие от изготвената документация по изготвянето на бизнес-плана е без значение, при положение, че е налице двустранно подписан протокол за неговото предаване на изпълнителя, удостоверяващо приемането му без възражения от страна на възложителя. Съгласно цитираното по-горе решение по чл. 290 ГПК по приложение на чл. 266 ЗЗД във връзка с чл. 264 ЗЗД, изпълнението на работата и нейното съответствие с договореното се доказва с приемането й без възражения от страна на възложителя, което е налице в случая. От друга страна липсва задължение за изпълнителя да съхранява копие от изготвения бизнес-план при себе си. Също така, без каквото и да е фактическо, съотв. правно значение е установеното, в заключението на техническата експертиза за разменената електронна кореспонденция между страните, обстоятелство, че в едно от писмата, изпратено от ищеца на ответника преди сключването на договора между тях, изпълнителят е представил празен формуляр от бизнес-план, доколкото същото по никакъв начин не изключва изготвянето впоследствие на такъв след сключването на договор между страните за това. С оглед изложеното и като последица от възприетия в практиката на ВКС отговор на правния въпрос следва, че са изпълнени предпоставките на закона за възникване на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за извършената работа и в тежест на ответника е било да докаже при условията на обратно доказване, липсата на изпълнение от страна на изпълнителя по договора. Приемайки обратното, съставът на въззивния съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, което е основание за касирането му, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. По същество на правния спор: В конкретния спор се претендира втората част от общодоговорения размер на възнаграждението, т.е. сумата от 33 864,35 лева, изискуемостта на която е поставена под отлагателно условие - одобрението на проекта от Разплащателната агенция-София/раздел V, т. 2 от договора от 5.08.2008 г./. С оглед отмяната на първоначалния отказ на изп. д-р на ДФ Земеделие за финансиране на проекта за безвъзмездна финансова помощ от страна на Адм. съд-София по адм. дело № 7513/2009 г. и данните за одобряването в последствие на същия от компетентния орган / таблица за одобряване на разходите по него с дата отбелязана в печата - 27.07.2012 г. - л. 71 от преписката по т. д. № 635/15 следва да се приеме, че изискуемостта на вземането за възнаграждение на изпълнителя е настъпила на тази дата, поради което и възражението в отговора на ИМ за изтекла погасителна давност за претенцията за заплащане на същото се явява неоснователно, доколкото от 27.07.2012 г. до датата на завеждане на ИМ - 18.09.2015 г. не са изтекли пет години. С оглед изложеното искът за заплащане на процесното възнаграждение за извършената работа се явява основателен и доказан в пълнопретендирания размер. Доколкото в самия договор не е изрично уговорен срок за плащане на възнаграждението на изпълнителя и липсват твърдения и доказателства за поставянето му в забава чрез отправяне на покана за плащане от кредитора, каквото е изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, то лихва - обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД не се дължи и не следва да се присъжда за периода до завеждането на ИМ в съда. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени частично - само по отношение на произнасяне на въззивния съд в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] - [населено място] за заплащане на основание чл. 266 ЗЗД на сумите от: 33 384,35 лева-възнаграждение по договор за консултантски услуги и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи иска до горния размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.09.2015 г. до окончателното плащане, а в останалата част решението следва да се остави в сила. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред трите инстанции, съобразно уважената част от исковете, които възлизат на: 4877,70 лева-общо пред първа и втора инстанции и 2 330,17 лв. пред ВКС, за което е направено съответно искане, представени са доказателства за плащане и списъци по чл. 80 ГПК. В полза на ответника също се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете за което е направено съответно искане, представени са доказателства за плащане и списъци по чл. 80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение