Определение № 210 от 13.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2016 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. Х. и Ц. П. Х. за отмяна на влязлото в сила решение №5986 от 12.08.2015 г. по гр. д. № 9239/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на молителите срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2015 г. по изп.д.№20118580401769 на ЧСИ У. Д.. Молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като считат, че са били лишени от възможност да участват в производството по делото пред СГС. Поддържат, че имат двойно качество в изпълнителния процес - на длъжници и на трети лица, тъй като са обезпечили вземането на кредитора с ипотека върху имота си. Позовават се на разпоредбата на чл.437, ал.2 ГПК, според която жалбите на трети лица срещу действия на съдебния изпълнител се разглеждат в открито съдебно заседание. Атакуваното от тях съдебно решение на СГС било постановено в закрито, а не в открито заседание. Ответникът в производството О. б. б. АД оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 199 от 13.09.2016 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.07.2017 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. В т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. При този изход на тълкувателното дело следва да се приеме, че молбата за отмяна на решението на СГС, постановена по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение