Определение № 2271 от 21.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. О. против определение № 388 от 09.02.2023 г. по гр.д.№ 239/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 09.10.2022 по гр.д.№ 7043/2022г. на Софийски градски съд и е обезсилена издадената въз основа на него по същото дело обезпечителна заповед от 12.10.2022 г. В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за неправилност поради неправилна преценка на обезпечителната нужда и допуснатата от първата инстанция обезпечителна мярка. Ответникът по частната жалба „Соф-Страй 69“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] оспорва допустимостта на касационната жалба, тъй като въззивната инстанция не е допуснала обезпечение за първи път. Позовава се на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е подадена против определение, което не подлежи на касационно обжалване пред ВКС. С първоинстанционното определение № 9894/09.10.2022 г. по гр.д.№ 7043/2022 г. на СГС е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 108 ЗС от Сами О. против „СОФ-СТРОЙ“, ЕИК[ЕИК] по отношение на имоти с идентификатори и обект с идентификатори чрез налагане на обезпечителна мярка: ограничаване на правото на собственост чрез забрана за извършване на фактически действия върху имот с идентификатори, които биха довели до повреждане или унищожаване на вещта на осн. чл. 391, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че тази мярка е неподходяща, защото е неопределена по съдържание и обем, поради което определението на СГС, с което е допусната е отменено и като последица е обезсилена обезпечителната заповед. Не е оставила с отделен диспозитив без уважение искането за обезпечение след отмяна на определението на СГС, но това съставлява очевидна фактическа грешка, която може да се поправи без ограничение със срока и служебно от съда, който е постановил определението. Съгласно чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., бр. 86 от 2017 г.) определенията, с които съдът се произнася по молба за обезпечение подлежат на касационно обжалване пред ВКС само ако въззивният съд допусне обезпечението. Същият извод следва и от приетото с ТР № 1/2010 на ОСГТК на ВКС. С него се приема, че, определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са и мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК. С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба е недопустима, като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение