Определение № 1588 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 140/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени срещу определение № 12630 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2038/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Първата частна жалба е подадена от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна, приподписана от юрк. Енева. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за обезсилването му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Втората частна жалба е подадена от Икономически университет - Варна, приподписана от ръководителя на отдел „Правно обслужване“ Колева. Излагат се доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноските, направени в това производство. Ответникът – заместник-кметът на община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. Илиева, в писмени възражения срещу всяка от частните жалби изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – Българска академия на науките, чрез пълномощника си гл. юрк. Генев, в писмени възражения срещу всяка от частните жалби, излага аргументи за тяхната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, приема частните жалби за процесуално допустими като подадени от лица от категорията по чл. 210, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Обжалваното определение има сила за частните жалбоподатели и е неблагоприятно за тях, поради което разполагат с правото да го оспорят. В този смисъл възражението за недопустимост на частните жалби е неоснователно. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Българска академия на науките срещу заповед № Г-193/30.05.2025 г. на заместник - кмета на община Варна, издадена на основание чл. 124а, ал. 5, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ, при условията на чл. 103, ал. 6 ЗУТ, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за имоти в кв. 2, кв. 3 и кв. 4, както и улична регулация в местност „Малка чайка“, район Аспарухово, гр. Варна, като жалбоподателят иска обявяването на административния акт за нищожен или евентуално отмяната му като незаконосъобразен. С обжалваното определение на основание чл. 159, т.3 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че депозираното по делото заявление за оттегляне на оспорения акт от заместник – кмета на община Варна е направено в съответствие с чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Обосновава извод, че за същото не е необходимо съгласие на други ответници и заинтересовани страни, тъй като такива не са конституирани по делото към момента на подаването му. Определението е неправилно. Съгласно чл. 156, ал. 1 АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Според чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Това са лицата, за които от акта са възникнали права, поради което за тях не е налице правен интерес от оспорването му и имат качеството на заинтересовани страни в съдебния процес. Оттеглянето на акта по реда на чл. 156, ал. 1 АПК е процесуално действие обратно на издаването му, обективиращо воля за прекратяване на права и задължения, които административният орган е разпоредил с него. Когато е направено след образуване на съдебно производство по подадена срещу акта жалба, както е в случая и от административния акт са възникнали права за трети лица, оттеглянето може да стане само със съгласието на тези лица. В хипотезата, в която административният орган оттегли издадения административен акт без съгласието им и производството по делото бъде прекратено, възникналите права от първоначално издадения акт се прекратяват, а интересите на третите лица остават без правна защита. За да не се накърнят техните права законодателят предвижда, че в хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК е необходимо съгласието и на заинтересованите страни. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая са изпълнени предпоставките на чл. 156, ал. 1 АПК, като за оттеглянето на оспорения акт не е необходимо съгласието на другите ответници и заинтересовани страни, тъй като такива не са конституирани по делото към момента на заявеното оттегляне. От данните по делото се установява, че частните жалбоподатели имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Кръгът на заинтересованите лица при оспорване на актове за одобряване на ПУП и техните изменения, е изчерпателно определен в чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план. От представените в настоящата инстанция актове за публична държавна собственост е видно, че на частните жалбоподатели са предоставени за управление имоти - публична държавна собственост. Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност – чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост. По своята правна същност правото на управление представлява ограничено вещно право с оглед обстоятелството, че включва две от основните правомощия на собственика - владение и ползване. При упражняване на това право не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост, но отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, което я управлява, като в случая това са Икономически университет – Варна по отношение на поземлени имоти с идентификатори 10135.5200.3, 10135.5200.98 и 10135.5200.125 по КККР на гр. Варна и Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ по отношение на поземлени с идентификатори 10135.5200.126, 10135.5200.127 и 10135.5200.128 и 10135.5200.129 по КККР на гр. Варна, който е и възложител на разработката. Фактът, че тези имоти попадат в обхвата на процесния ПУП- ПРЗ придава на частните жалбоподатели качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Оспореният акт им е съобщен видно от списък на заинтересованите лица, представен от административния орган по чл. 131 ЗУТ и от връчените им уведомления по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, изпратени на съда заедно с административната преписка с писмо с. д. № 16771/16.10.2025 г. Към момента на депозиране на заявлението за оттегляне на оспорения акт (04.11.2025 г.) съдът разполага с данните на заинтересованите лица, налични по административната преписка и няма пречка да ги конституира като страни, съответно, ако установи, че оспореният акт е благоприятен за тях, да изпълни процедурата по чл. 156, ал. 1 АПК, като поиска тяхното съгласие за оттеглянето му. Лица, за които актът е благоприятен са тези, за които оттегленият акт създава права или отменя техни задължения, т.е. заинтересованите страни. Установяването на неяснота относно собствениците на един от засегнатите с плана имоти и даването на допълнителен срок на ответника – издател на заповедта за предоставяне на информация за него не е основание за неизпълнение на задължението на съда да конституира страните по делото. Като прекратява делото преди изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 ЗУТ, включително и по отношение на частните жалбоподатели, които безспорно имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съдът ги лишава от възможността да участват в съдебното производство и да защитят своите права и законни интереси, като изразят становище по направеното искане съгласно чл. 156, ал. 1 АПК. Не е съобразен и фактът, че с писмо изх. № 013-104/12.11.2025 г. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна изрично заявява несъгласието си с оттеглянето на административния акт. Следва да се има предвид, че в разглеждания случай не намира приложение процедурата по чл. 218 ЗУТ за конституиране на заинтересованите лица като ответници по делото, тъй като същата се отнася до обжалване на административен акт за одобряване на ПУП или комплексен проект за инвестиционна инициатива, съобщени чрез обнародване в "Държавен вестник", каквото съобщаване не е извършено по отношение на оспорения пред административния съд акт. След като с разпореждане № 11392/21.10.2025 г. е прието, че подадената жалба е редовна и допустима, то частните жалбоподатели обективно притежават качеството на заинтересовани страни съгласно чл. 153, ал. 1 ЗУТ, поради което с прекратяване на производството е осуетена дължимостта на техните съгласия предвид направеното оттегляне на оспорения акт. В случая не е налице хипотезата по чл. 156, ал. 2 АПК, тъй като видно от данните по делото към този момент не е проведено първо заседание по делото. Съответно, за оттегляне на акта не е необходимо съгласието на оспорващия, а даденото становище от Българска академия на науките във връзка с оттеглянето има отношение само към разноските по делото, които жалбоподателят претендира. Неоснователно е възражението, наведено в частната жалба на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ относно липсата на компетентност на заместник – кмета на община Варна да заявява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като със заповед № 1267/08.04.2024 г. на кмета на община Варна са му делегирани само функциите по одобряване на подробни устройствени планове. В случаите, когато органите действат в условията на делегиране на правомощия, те извършват съответните волеизявления от свое име, а не от името на делегиращия орган. За да е налице хипотезата на валидно оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 АПК, е необходимо то да бъде направено именно от органа, който е негов издател. Предвид изложеното оставянето на оспорването без разглеждане и прекратяването на производството по делото на основание чл. 159, т. 3 АПК при неспазена процедура по чл. 156, ал. 1 АПК е незаконосъобразно. Обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенциине на страните за присъждане на сторените в настоящото производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от крайния резултат по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,