Определение № 2947 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. В. и К. Т. В., подадена чрез адвокат Ю. Данова против Определение № 1387/03.02.2026 г., постановено по административно дело № 194/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането им за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 18-183/06.01.2026 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи искането за спиране действието на оспорената заповед до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Ответната страна Началник на СГКК – Варна не изразява становище по спора по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена в срок и е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване и от надлежно легитимирани лица. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Касационният съд е длъжен служебно да следи за допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. В тази връзка, настоящият състав счита, че процесното определение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В. Т. В. и К. Т. В. са оспорили Заповед № 18-183/06.01.2026 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е постановен отказ да се измени кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Варна чрез отстраняване на непълнота и грешка, като се нанесат границите на УПИ III-466, кв. 61 по плана на [населено място], съгласно заявения от тях проект. В жалбата и уточняваща молба по същата се е съдържало особено искане по реда на чл. 166, ал. 2 АПК, за спиране изпълнението на Заповед № 18-183/06.01.2026 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, по повод на което е постановено процесното определение. С него, съдът е отхвърлил особеното искане, развивайки мотиви за отсъствие на законовите предпоставки по чл. 166, във връзка с чл. 60 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Оспорената заповед е издадена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, в който нормативен акт не се съдържа разпоредба, която да придава предварителна изпълняемост на издадените по силата на този закон административни актове, независимо от тяхното обжалване. Следователно и при отсъствие на предварително изпълнение на заповедта, допуснато със закон или с изрично разпореждане на административния орган по чл. 60 АПК, е приложимо общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК и жалбата има суспензивен ефект, като подаването й спира изпълнението на оспорената заповед. След като подадената жалба срещу Заповед № 18-183/06.01.2026 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна е спряла нейното изпълнение, то особеното искане по чл. 166, ал. 2 АПК е лишено от предмет и не е подлежало на разглеждане по същество. Съдът не е съобразил посочените разпоредби, съгласно които искането, с което е бил сезиран като недопустимо е следвало да бъде оставено без разглеждане, а производството по него да се прекрати, което налага оспореното определение да се обезсили и да се прекрати съдебното производство по особеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,