Определение № 11211 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10932/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Р., чрез процесуален представител, против определение №28230/26.08.2025г., постановено по адм.д.№8626/2025г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което на осн. чл.159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалба на М. Б. Р. срещу писмо от 25.07.2025г. на „Аксес Файнанс“ АД, във вр. със заявление за достъп до лични данни от 29.06.2025г., и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател смята определението е неправилно и незаконосъобразно. Съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението. Претендира разноски. Ответникът- „Аксес Файнанс“ АД, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че в оспореното писмо не е обективиран изричен отказ на администратора да предостави достъп до личните данни, нито формира мълчалив отказ, тъй като с това писмо администраторът е упражнил правомощията си по чл.12, §6 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което жалбата не е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Определението е правилно. С процесното писмо, предмет на оспорване пред АССГ, в отговор на молба от 29.06.2025г., с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, от М. Р., чрез адвокат Н. Русинов (за предоставяне от администратора на лични данни „Аксес Файнанс“ АД на копие от сключения договор за кредит Бяла карта, ведно с всички съпътстващи договора документи) е поискано конкретизиране от адвоката на правата по см. на Регламента, чието упражняване от името на Р. се иска, и представяне от подалия молбата адвокат на изрично пълномощно за упражняване правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Противно на тезата на частния жалбоподател, в писмото няма властническо волеизявление, издадено от АО, което да поражда правни последици за субекта на данни по см. на ЗЗЛД или на Регламент (ЕС) 2016/679, засягайки права или създавайки задължения, съответно да подлежи на съдебен контрол. Казано по друг начин писмото не представлява властническо волеизявление на овластен от закон орган на изпълнителна власт, имащо характер на проява на изпълнително-разпоредителна дейност. За пълнота трябва да се отбележи, че условие за упражняване правата на физическо лице - субект на данни по см. на чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. при подаване искане по чл.15-21 ОРЗД, е изясняване самоличността на субекта на данни от администратора пред когото е направено искането, а действия в този смисъл на осн. чл.12, §6 ОРЗД са предприети от „Аксес Файнанс“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, чрез изпращане на процесното писмо, предмет на оспорване пред първостепенния съд. Това налага извод за съответно с приложимия материален закон заключение на АССГ, че в настоящия случай оспорването на писмо от 25.07.2025г. на „Аксес Файнанс“ АД е недопустимо, при което образуваното съдебно производство пред АССГ правилно е прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на „Аксес Файнанс“ АД на осн. чл.143, ал.3 АПК се присъждат разноски по делото за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение