Определение № 60390 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Телесофт Консултинг“ ООД, подадена чрез адв.М. от САК срещу определение № 2023 от 29.07.2021 г. по в.ч. гр.дело №1366 на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №264634/11.03.2021год. по ч. гр.дело №547/2021год. на СГС, ТО, с което е оставена без разглеждане подадената от „Телесофт Консултинг“ООД жалба против действията на съдебен изпълнител по изп.дело №20208580402002 по описа на ЧСИ Д., с рег.№*** на КЧСИ и район на действие *** по налагане на запор върху вземания по банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД. В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение поради противоречие с материалния закон и без да се обсъдят от въззивния съд доводите в жалбата, постановено е в противоречие със задължителната практика на ВКС, основание за допустимост на жалбата по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, но и с доводи, за очевидна неправилност. Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно т.2 от ТР №3/12.07.2005год. по т.дело №3/2005г. на ОСГТК на ВКС, което не е изгубило действието си при новия ГПК от 2007год. и новата процесуална уредба, определението, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния-изпълнител и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законосъобразност пред съответния апелативен съд, чиито съдебен акт е окончателен. В случая съдебното производство пред СГС е образувано именно по реда на чл.435 ГПК по жалба на „Телесофт Консултинг“ ООД срещу действия на съдебен изпълнител и по силата на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК и решението по което е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по обжалване действията на съдебен изпълнител е уредено като контролно –отменително едноинстанционно производство и когато окръжният съд се произнася по съществото на жалбата неговото решение не подлежи на обжалване с оглед на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК, а когато прекрати производството по жалбата срещу действията на съдебен изпълнител определението подлежи на обжалване пред съответния апалативен съд съгласно чл.274, ал.1 т.1 ГПК, но последния не действа като въззивна инстанция след като производството пред окръжния съд е контролно отменително. За обжалване на действията на съдебния изпълнител не е предвидено триинстанционно производство, поради което и определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото опрделение на окръжния съд в производство по обжалване на действия на съдебен изпълнител с оглед на чл.274, ал.4, вр с чл.437, ал.4, изр.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС- определение №210/08.05.2019год. по ч.гр.дело №1448/2019год. на ВКС, ІІІ г.о., определение №316/08.07.2019год., постановено по ч.гр.дело №1749/2019год., ІІІ г.о. fпределение №86/27.03.2017год., постановено по ч. гр.дело №792/2017год., ІІІ г.о. и др. Предвид изложеното обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 437, ал. 4, изр.2 ГПК, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба и същата следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.