Определение № 8186 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия – Разград, срещу определение № 1035/28.05.2026 година на Административен съд гр. Разград по адм.д. № 41/2026 година. С последното е оставено без уважение искане с вх. № 1247/12.05.2026 г. по описа на АС -Разград от адв. И. Игнатова, като упълномощен процесуален представител на жалбоподателя по делото А. Б. С., за изменение на Решение № 591 от 14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 41/2026 г. по описа на Административен съд гр. Разград, в частта за разноските. Релевира възражения за неправилност. Сочи, че по делото е направено искане за присъждане на възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Твърди, че наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Посочва относима според нея практика на Върховен касационен съд (ВКС). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на друго, с което да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Ответникът, младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Разград (ОД на МВР гр. Разград), сектор „Пътна полиция“, чрез главен юрисконсулт Маринова изразява становище за недопустимост на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съдът приема, че същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол за правилност, при следните изводи от правна страна: Производството пред Административния съд - Разград е образувано по жалба на А. Б. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM - 2171959 от 26.01.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР гр. Разград, сектор „Пътна полиция“, с която е приложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Жалбоподателят е представляван в производството от адв. И. Игнатова. С решение № 591 от 14.04.2026 г. постановено по адм. дело № 41/2026 г. по описа на Административен съд гр. Разград съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт и е осъдил ОД на МВР гр. Разград да заплати на А. Б. С. разноски по делото в размер на 5,11 евро платена държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решение № 591 от 14.04.2026 г. по адм.д. № 41/2026 г. на Административен съд – Разград не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила към момента на неговото постановяване. С депозирано искане с вх. № 1247 от 12.05.2026 г. адв. Игнатова конкретно е поискала да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени допълнително и разноски за адвокат. Административният съд - Разград е оставил без уважение искането на адв. И. Игнатова за изменение на постановеното решение по адм. д. № 41/2026 г. по описа на този съд в частта за разноските. Приел е, че адвокатът не е установил нови фактически положения, различни от тези, които съдът е взел предвид и въз основа на които е обосновал решението си по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на претендираното правно основание. Посочил е, че в новопредставените Договори за правна защита и съдействие от 21.07.2025г., сключени с А. С. по повод на други съдебни дела, също не е посочено конкретно правно основание, обуславящо присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАдв. В заключение е приел, че липсват доказателства, че в договорните отношения помежду им има постигната уговорка, че безплатната правна помощ и съдействие ще бъдат предоставени и са предоставени при някоя от хипотезите, предвидени в цитирана разпоредба на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. С подадената в настоящото производство частна жалба се оспорва Определение № 1035/28.05.2026 год. по административно дело № 41/2026 год. на Административен съд – Разград. При наличието на тези данни, Върховният административен съд, Седмо отделение намира, че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, предвид следните съображения: Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 (каквато е ЗППАМ № GPAM - 2171959 от 26.01.2026 г.) се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд не подлежи на обжалване. Съобразявайки тази правна разпоредба, първоинстанционният съд изрично е вписал в диспозитива на съдебния акт, че решението не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 176а, ал. 3 АПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предвид изложеното, доколкото Решение № 591/14.04.2026 год. по адм. дело № 41/2026 год. на Административен съд – Разград е в производство по оспорване на ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП и на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване, то и постановеното в производство по чл. 176а, ал. 3 от АПК Определение № 1035/28.05.2026 год. е окончателно и не подлежи на съдебен контрол за правилност пред ВАС. Този извод не се променя от факта, че в диспозитива на оспореното определение е записано, че същото подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение