Определение № 4119 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 25764 от 14.11.2023 г. и частна жалба вх. № 25765 от 14.11.2023 г., подадени от адвокат Н. М., като пълномощник на Н. М. Н., срещу разпореждане 3240/04.08.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд. Жалбите са с идентично съдържание. С обжалваното разпореждане № 3240/04.08.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд са върнати на Н. М. Н. частни касационни жалби вх. № 13793 от 13.06.2023 г., № 13794 от 13.06.2023 г. и вх. № 13900 от 14.06.2023 г., насочени срещу определение № 1266 от 15.05.2023 г., както и допълнителните частни касационни жалби към тях № 14433/20.06.2023 г. / към вх. № 13794/13.06.2023 г./ и вх. № 14434/20.06.2023 г. / към вх. № 13793 от 13.06.2023 г./. Апелативният съд е приел, че посочените частни касационни жалби са били нередовни, тъй като не са подадени в тяхната цялост, липсват страници с подписите на жалбоподателя или на негов пълномощник. С разпореждане № 2551/20.06.2023 г. съдът е оставил без движение тези жалби и е дал ясни, точни и конкретни указания за представяне на жалбите, подписани от адв.Н. М. или лично от жалбоподателя Н. М.. Препис от разпореждането е връчен на Н. М. на 08.07.2023 г. В срока за изпълнение на указанията, на 13.07.2023 г., по делото е постъпила молба вх. № 16474 с искане за продължаване на срока. С определение № 2005/03.08.2023 г. това искане е оставено без уважение като неоснователно. В срока за изпълнение на указанията, на 17.07.2023 г., жалбоподателят депозирал 5 бр. заявления №№ 16804, 16805, 16810, 16811, 16812, в които заявява, че представя нов пълен комплект от надлежно подписани частни касационни жалби вх. № 13793 от 13.06.2023 г., № 13794 от 13.06.2023 г. и вх. № 13900 от 14.06.2023 г. Тези комплекти отново не са пълни. Представени са до стр.6, съответно до стр.8, но липсват страници с подписи. При тези данни САС е приел, че е налице злоупотреба с право и неизпълнение на указанията на съда в определения срок, изтекъл на 17.07.2023 г., поради което са налице основанията на чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на частните касационни жалби. В частните жалби срещу посоченото разпореждане № 3240/04.08.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд се поддържат оплаквания срещу предходното определение № 1266 от 15.05.2023 г., с което са оставени без уважения исканията на Н. М. за отмяна на разпореждане от 1200 от 20.03.2023 г., с което се определя срок на Н. М. да представи доказателства за материалното си състояние с оглед искането за освобождаване от държавни такси, както и за продължаване на срока за изпълнение на указанията поне с 3 месеца, а също така е оставено без уважение искането на Н. М. за освобождаването му от държавни такси, определени с определение № 78 от 12.01.2023 г. Отделно от това се поддържа, че с подаването на молба вх. № 4911/02.03.2023 г. за предоставяне на правна помощ са спрели да текат всички срокове по делото, считано от 02.03.2023 г. До настоящия момент акт по искането за правна помощ не бил постановяван. До предоставянето на помощта правно недопустимо било извършването на всякакви процесуални действия по делото. Позовава се на решение № 196 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2013 г., IV г. о., решение № 57 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2016 г., II г. о. и определение № 3399 от 5.11.2018 г. на САС по в. гр. д. № 5141/2018 г. Отказът да се продължи срока за предоставяне на доказателства за семейно и имуществено състояние не бил мотивиран, а определение № 1266 от 15.05.2023 г. представлявало отказ от правосъдие. Позовава се на практика на ВКС и ВАС. Твърди, че е подал редовни съдебни книжа, които впоследствие мистериозно „изчезнали“ и това е инсинуация на „Дългата ръка“ на ислямски структури и разузнавателни структури от ислямистки държави, които възпрепятствали законоустановеното развитие на делото. Изчезването на съдебните книжа представлявало основание за провеждане на административната процедура по чл.94 от Правилника за администрация на съдилищата за тяхното възстановяване. Счита, че реално не е провеждана процедурата по чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2 ГПК, тъй като нямало издаден акт по чл.262, ал.1 ГПК във връзка с частната жалба вх. № 14433/20.06.2023 г. Излага и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по делото, което било в грубо нарушение на чл.47, ал.1 от ХОПЕС и чл.6, ал.1 ЕКПЧОС. Молителят иска преди да започне разглеждането на настоящата частна жалба да се проведе процедура по чл.64 и чл.46, ал.3 ГПК, включително да бъде налице влязъл в законна сила съдебен акт по всяко искане за възстановяване на срокове. Иска се прогласяване нищожност, евентуално недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното разпореждане и връщане на делото от законен съдебен състав, който притежава качеството на независим безпристрастен съд. Иска се разглеждане на делото в открито съдебно заседание, тъй като се касаело за казус с много висока фактическа и правна сложност. Иска се разпит на трима свидетели, които ще разкрият обстоятелството, че „визираното разпореждане“ не е връчено на ищцовата страна; че през процесния период адв. М. не разполагала с представителна власт по настоящото дело и нямала пълномощие да получава съдебни книжа; че тя нямала обективно никаква възможност да изпълнява указания на съда, тъй като получила едновременно съдебни книжа по 347 дела в различни съдилища; за влошеното й здравословно състояние през този период; че всички указания на съда били изпълнени в срок; че делото било в деловодството и адв. М. нямала достъп до него. Иска се отправяне на преюдициално запитване до СЕС по 12 въпроса, свързани с тълкуването на чл.47, ал.2 ХОПЕС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС преграждащо разпореждане на Софийския апелативен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. На първо място – неоснователно е искането за разглеждане на частното съдебно производство в открито съдебно заседание. Не се налага разпит на свидетели, тъй като за разрешаване на процесуалноправния въпрос, който се поставя по делото, са налице всички необходими данни. Фактическата и правна сложност на едно частно производство принципно не налага разглеждането му в открито съдебно заседание, а и в настоящия случай такава сложност не е налице. Не е налице висяща процедура за възстановяване на пропуснат срок по чл.64, ал.2 ГПК, която да препятства разглеждането на частната жалба по настоящото дело, нито пък нередовно по смисъла на чл.46, ал.3 ГПК връчване на съдебни книжа. Въззивното производство по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Н. М. против решение от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1389/2008 г. на Софийски градски съд. Въззивната жалба е подадена чрез адв. Н. Х. М. и към нея е приложено пълномощно от 2018 г. /без посочена дата/, намиращо се на стр. 20, което удостоверява учредената представителна власт. Всички процесуални действия са извършвани чрез адв. М. и по делото няма данни за прекратяване на представителната й власт. Върнатите частни касационни жалби вх. № 13793 от 13.06.2023 г., № 13794 от 13.06.2023 г. и вх. № 13900 от 14.06.2023 г. също са подадени от адв. М.. Обжалваното с тях разпореждане 3240/04.08.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд е било връчено лично на Н. М. в съдебно заседание на 07.11.2023 г., като му е указано, че повторно предявяване на частна касационна жалба срещу това разпореждане само с една страница, без последващи страници и неподписана, ще се разглеждат от съда като злоупотреба с право. Предходното разпореждане № 2551/20.06.2023 г., с което са дадени указания за изправяне на недостатъците на частните касационни жалби, е връчено на адв. М. на 08.07.2023 г., като постъпилите в съда на 20.06.2023 г. две нови частни касационни жалби вх. № 14433 и 14434 са подадени по пощата, като в деловодството е извършено отбелязване, че те са съответно от 6 и от 8 листа и отново не са довършени и не са подписани. Следователно не е налице нередовно връчване на съобщенията до Н. М.. Твърденията, че адв. М. нямала възможност да изпълнява указанията на съда, тъй като получила едновременно съдебни книжа по 347 дела, не влияе на редовността на връчването, нито пък на последиците, които процесуалният закон свързва с неизпълнение на указанията на съда за отстраняване недостатъците на жалбите, още повече, когато първоначалните и допълнителните жалби страдат от един и същи порок, за който съдът вече е указал. По делото няма данни за влошено здравословно състояние на адв. М.. Няма и данни за загубени съдебни книжа, които да налагат възстановяването им по предвидения ред, напротив, данните са, че двукратно в съда постъпват по пощата частни касационни жалби, на които последните страници с подписите липсват. На следващо място – предмет на проверка по настоящото дело е само обжалваното разпореждане 3240/04.08.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд, но не и предходни актове по същото дело, нито пък първоинстанционното решение по делото. Затова следва да бъдат обсъдени само онези оплаквания, които са насочени срещу посоченото разпореждане. Въззивното разпореждане не страда от пороците нищожност, недопустимост или неправилност. Съдебното решение /определение/ е нищожно, когато е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК; решение № 100 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2882/2018 г., I г. о. Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска, когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., както и решението, което не е съобразено с прогласения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес – постановено е извън предмета на иска, очертан с неговото основание и петитум – в този смисъл решение № 72 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2021 г., I г. о. Твърденията в жалбата, че атакуваното разпореждане е постановено от състав, който не е безпристрастен, не се подкрепят от данните по делото. Освен това липсата на безпристрастност на съдебния състав според практиката на ВКС не води нито до нищожност, нито до недопустимост на постановения съдебен акт, а евентуално до неговата неправилност - решение № 200/19.01.2018 г. по т. д. № 592/2016 г., ІІ т. о., ВКС, определение № 902 от 13.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 132/2010 г., IV г. о., определение № 252 от 3.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1370/2020 г., IV г. о., определение № 303 от 28.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 526/2023 г. В настоящия случай няма данни за предубеденост на съдията, постановил обжалваното разпореждане, тъй като той е приложил стриктно процесуалния закон. Липсата на данни за предубеденост изключват възможността за отправяне на преюдициални запитвания до СЕС по въпроси, свързани с чл.47 ХОПЕС. Във връзка с тезата, че с подаването на молба за предоставяне на безплатна правна помощ спират да текат всички срокове, следва да се посочи следното: Съгласно чл.259, ал.2 ГПК срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. Чрез препращането на чл.283 ГПК същото правило важи и при касационно обжалване. Следователно процесуалният закон е посочил кои срокове се прекъсват при подаване на молба за правна помощ. В настоящия случай след подаване на въззивната жалба на Н. М. са подавани молби за предоставяне на правна помощ, които са оставени без уважение с определение № 1060 от 19.04.2023 г. Тези молби и исканата с тях правна помощ по никакъв начин не са свързани с искането на Н. М. за освобождаването му от задължението за внасяне на държавни такси, което е отказано с определение № 1266 от 15.05.2023 г., нито с връщането на нередовните частни касационни жалби срещу този отказ, извършено с обжалваното в настоящото производство разпореждане 3240/04.08.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на Софийския апелативен съд. Производството по чл.83, ал.2 ГПК е самостоятелно и се развива в рамките на висящото производство по въззивната жалба на Н. М. срещу първоинстанционното решение. За това производство не е подавана молба за правна помощ, поради което не е прекъснат срокът за обжалване на постановения от съда отказ за освобождаване от внасянето на таксите, нито пък срокът за връщане на нередовните частни касационни жалби срещу този отказ. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС във връзка с този въпрос е неотносима към спора по настоящото дело. Тя касае липсата на произнасяне по молба за предоставяне на правна помощ, а в настоящото частно производство този проблем не стои. Отделно от това в случая такова произнасяне е осъществено с определение № 1060/19.04.2023 г. по гр. д. № 3503/2022 г. на САС, което не е предмет на настоящото производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,