Определение № 1253 от 14.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 915/2024 г.
ВКСII търговско отделение14.05.2024 г.докладчик Иво Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от С. И. С. срещу определение № 3084 от 13.12.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.ч.гр.д. № 2172 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. и за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовности на депозирана от него частна касационна жалба. ОСЪЖДА С. И. С. от [населено място], [улица], ет. 3, ЕГН: [ЕГН] да заплати по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд на Република България дължащата се държавна такса за обжалване пред ВКС в размер на 15 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. С. срещу определение № 3084 от 13.12.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.ч.гр.д. № 2172 по описа на съда за 2023 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. и за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовности на депозирана от него частна касационна жалба. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. С процесното разпореждане съставът на АС – София е оставил без уважение исканията на частния жалбоподател с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 21 и сл. от Закона за правната помощ /ЗПП/ с мотив, че въпреки дадените му указания и в определения му срок, същият не е представил нито декларация, нито доказателства за установяване на обстоятелствата от значение за освобождаването му от държавна такса и предоставянето на правна помощ по реда на ЗПП. Обжалваното определение е правилно. Съобразно изричните и ясни разпоредби на чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 23, ал. 3 от ЗПП молителят е този, който следва да представи изходящи от съответните компетентни органи доказателства за обстоятелствата, обосноваващи освобождаването му от държавна такса и предоставянето на правна помощ, като имущественото му състояние може да се удостовери и с декларация. При произнасянето си по реда и на двете цитирани законови разпоредби, съдът следва да извърши преценка на основателността на искането, която е винаги конкретна и следва обосновано да се основава на удостоверената от молителя по предвидения в приложимите законови разпоредби нормативен ред, негова невъзможност да заплати дължащата се държавна такса в нейния конкретен размер, както и възнаграждение на адвокат за извършване на съответните процесуални действия. При непредставяне на доказателства, респ. – декларация за установяване на тази невъзможност, съдът е възпрепятстван да извърши обоснована преценка досежно основателността на искането за освобождаване на държавна такса и предоставянето на исканата правна помощ по реда на ЗПП. В конкретния случай на частния жалбоподател са дадени ясни указания за ангажиране на доказателства и/или представянето на декларация в уверение на заявената от него невъзможност да заплати дължащата се държавна такса в размер на 15 лв., както и възнаграждение за адвокат за приподписване на частната му касационна жалба. Указанията на съда в изложената насока са редовно съобщени на жалбоподателя, но са останали неизпълнени, като с последваща указанията на съда молба по делото, същият само е заявил тежкото си здравословно, финансово и имуществено състояние, че е безработен и получава обезщетение в размер на 400 лв., което можело да се провери в сайта на НОИ по неговото ЕГН. Не са представени нито исканата от съда декларация за имуществено състояние, предвидена в разпоредбите на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК и чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗПП, нито каквито и да било доказателства в изложената от молителя насока, поради което и съответните му искания, като неподкрепени с доказателства и/или декларация, правилно са оставени от съда без уважение с допълнителен аргумент, че в конкретния случай невъзможността за внасяне на дължащата се държавна такса не може да бъде обоснована и от самия ѝ размер, който е незначително малък - 15 лв., и е съпоставим дори с размера на декларираното от молителя, като получавано от него обезщетение в размер на 400 лв. По изложените съображения частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение