Определение № 9512 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. Д., чрез адв. М. Димитрова като процесуален представител, против определение № 8958 от 08.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1291/2026г. по описа на Административен съд – Варна. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че в случая е налице незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна, по искането на жалбоподателката като собственик на имот, засегнат от съседен незаконен строеж, за предоставяне на констативен протокол от 05.02.2026г. от оглед на строежа, който отказ е подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Поддържа се, че в случая административният орган е допуснал нарушения на правото на добра администрация и на защита на личните данни, а съдът – на правото на справедлив съдебен процес. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – кметът на район „Приморски“ при община Варна, не заявява становище по жалбата в срока и по реда на чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата на М. И. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна, по молбата /искането/ на жалбоподателката с входящ регистрационен номер РД26006654ПР/24.03.2026 г. за предоставяне на констативен протокол от 05.02.2026г., съставен при проверка /оглед/ на строеж в съседен имот, като е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че непроизнасянето на органа по искането на жалбоподателката не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и предявената жалба е недопустима поради липса на предмет на основанието по чл.159, т.1 АПК. Обосновава извод, че за кмета на района не е възникнало задължение да се произнесе по искането на оспорващата за предоставяне на копие от констативния протокол, съставен при проверка за незаконно строителство в чужд имот, тъй като в това производство административните органи действат служебно и не са обвързани от молбата на лице, което не е страна в производството. Определението е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за недопустимост на предявената жалба поради отсъствие на формиран мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ на община Варна. В случая, видно от уточняващата молба на жалбоподателката от 29.06.2026г., искането до административния орган е за предоставяне на копие от констативен протокол от проверка /опис/ на недвижим имот от служители на общинската администрация, извършена на 05.02.2026г., което искане молителката свързва с подаден от нея сигнал за незаконно строителство. При горните данни, правилно съдът е констатирал липса на годен предмет на оспорване в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като за да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, следва искането да е отправено до компетентен административен орган, който е длъжен по закон да се произнесе по него и то в нормативно определен срок. В случая обаче на така отправеното искане не съответства законово задължение на органа за произнасяне и противно на наведените от жалбоподателката доводи, не всяко непроизнасяне представлява мълчалив отказ и нарушение на принципа за добра администрация. От преценката на направеното искане с оглед неговия предмет, следват изводи за отсъствие на законово задължение за кмета на район „Приморски“ при Община Варна за произнасяне и непроизнасянето му не формира мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При подаден сигнал за незаконно строителство, както е по делото, за сезирания орган не възниква задължение за произнасяне с акт, вкл. за предоставяне на копия от документи, съставени в хода на административното производство по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, тъй като последното започва и протича служебно. При липсата на задължение за произнасяне не може да се формира мълчалив отказ, а след като такъв не е налице, то липсва и годен предмет за съдебно оспорване, което прави подадената жалба недопустима. Предвид изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените в частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни и без връзка с предмета на оспорване са наведените в жалбата доводи за нарушения на личните данни, а преценката за допустимост на жалбата е задължение на съда, надлежното упражняването на което не нарушава правото на справедлив съдебен процес. С оглед изхода по делото, на оспорващата не се дължат разноски. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,