Определение № 6089 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. А. А. срещу определение № 2814/24.03.2025 г., постановено по адм. д. 500/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС-Хасково). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а при условията на евентуалност да бъде изменено като бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателката.Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът оспорва частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 2814/24.03.2025 г., постановено по адм. д. 500/2025 г. по описа на АС-Хасково е оставена без разглеждане жалбата на С. А. А. против мълчалив отказ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи, съдържащи лични данни, поискани с нейна молба от 01.02.2025 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК като се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), според която не е изтекъл срока за произнасяне, респективно не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е приел за установено, че със заявление от 01.02.2025 г. до „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД С. А. е поискала на основание чл. 37б от ЗЗЛД и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламент) договор за заем и придружаващите го документи, от които да установи доколко законосъобразно се обработват личните й данни. Според АС-Хасково жалбата е подадена на 07.03.2025 г., срокът за произнасяне изтича на 01.04.2025 г., а преди тази дата на 05.03.2025 г. е предоставен искания пълен достъп. При тези приети за установени факти съдът неправилно се е позовал само на чл. 53 от ЗЗЛД без да съобрази разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламента, според която администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. С оглед йерархията на нормативните актове и тълкуването им в съдебната практика (виж определение № 2079/04.03.2022 г., постановено по адм.д. 812/2022 г. по описа на Върховния административен съд) трябва да се приеме, че срокът за произнасяне по искането на С. А. е от един месец от получаване на искането й (при липса на данни за удължаването му), а не както е приел АС-Хасково до два месеца. Неправилно е прието също така, че жалбата е подадена на 07.03.2025 г. – видно от приложения по делото пощенски плик, тя е изпратена по пощата на 05.03.2025 г., на която датата е изготвен и изпратен и отговора на нейното заявление до „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД. При тези данни съдът е бил длъжен да съобрази доколко писмото на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД. удовлетворява изцяло искането на С. А., респективно продължава ли за нея да е налице правен интерес от оспорването или е приложима хипотезата на чл. 59, ал. 3 от АПК и производството трябва да продължи и срещу изричния акт. По изложените съображения обжалваното определение като необосновано и незаконосъобразно трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Хасково за продължаване на процесуалните действия чрез повторна проверка относно допустимостта на жалбата при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт относно приложимия закон (чл. 12, § 3 от ОРЗД) относно сроковете за произнасяне по искане за достъп до лични данни. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение