Решение № 1333 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2125/2016 г.

Решение № 1333 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2125/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от А. кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. против решение № 2567/16.12.2015 г. по адм. д. № 2988/2014 г. по описа на Административен съд П., в частта, с която е изменен РА № 261401596/08.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-П., в потвърдената част с решение № 922/15.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"-П. Изложени са съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му, включително в частта за разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Сервет" ЕООД, гр. Х., не взема становище по касационната жалба. В проведеното съдебно заседание страните не изпращат представители. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. При извършена ревизия на търговеца за ревизирани периоди от 29.04.2009 г. до 31.12.2010 г., във връзка с извършваната от него дейност - търговия на дребно в хранителен магазин "Алди" и в заведение кафене "Алди", находящи се в гр. Х., е установено, че за закупени стоки по фактури, издадени от доставчици, подробно описани в РД, като неразделна част от РА, същите не са отразени в счетоводните регистри, които са посочени по периоди. Прието е, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и е установен укрит приход - печалба до размера на търговската надценка, което ревизиращите органи са приели за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и основание за установяване на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което са уведомили лицето по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. При обжалване на РА по административен ред, с решението на ДД"ОДОП" е отменен РА в частта за установените задължения за корпоративен данък за 2009 и 2010 години и е върната преписката за нова ревизия. В частта по ЗДДС за установен допълнителен данък в размер на 28 672, 58 лв. и лихви - 13 450, 79 лв., РА е потвърден и в тази част е предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. С решението на първоинстанционния съд е изменен РА като е намалено задължението за ДДС от 28 672, 58 лв. на 319, 93 лв. и лихвите от 13 450, 79 лв., на 158, 98 лв. За да отмени оспорения РА в по-голямата част за задълженията, съдът е приел, че липсата на подпис на жалбоподателя, съответно на негови служители, като получател върху част от фактурите, издадени от преките доставчици обосновава извод за липса на осъществени доставки. Решението е неправилно. Въз основа на данни събрани в хода на ревизията от органа по приходите, при осъществени насрещни проверки на доставчиците, издали процесните фактури са дадени обяснения от същите за начина на осъществяване на доставките. Към фактурите, освен обяснения на управителите на фирмите-доставчици, са представени и доказателства за осъществени транспорт с посочени МПС. При тези данни е прието от ревизиращите органи, че са налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е уведомено по надлежния ред и му е предоставена възможност да даде обяснения и да представи допълнителни доказателства. Поради това, че описаните в РД фактури не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице, съответно не е отчетен приход от реализирана последваща продажба на съответните стоки, приходните органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и са определили данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Безспорно е установено, че процесните фактури, които са приложени по преписката, са издадени от посочените в тях доставчици, намерили са отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета - факти, които не са опровергани. В хода на съдебното производство са назначени съдебно-графологична/СГЕ/ и съдебно-счетоводна експертизи/ССЕ/. Съдът в решението си е посочил единствено, че заключението на СГЕ дава констатация, че само част от фактурите носят подпис на търговеца и на лице посочено от него, а останалите които са с нечетлив подпис или не са подписани, съдът е приел, че не следва да бъдат съобразявани като документи, отразяващи реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Разпоредбата чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.) въвежда задължително изискване само за подпис на съставителя на фактурата, а не за получателя, поради което не е решаващ факт за действителност на фактурите наличието или липсата на подпис от получателя върху фактурите. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Подписът на получател върху фактурите или липсата на такъв не е решаващ за формиране извод за недействително осъществени доставки по см. на чл. 6 ЗДДС и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, при това е налице и заплащане в брой, за което към съответните фактури има издадени фискални бонове. Освен, че липсата на подписи положени от получателя върху процесните фактури е неотносим към спора факт, видно от приетото по делото заключение на експерта по съдебно-графологичната експартиза, същият е изследвал ксеро-копия от фактури, т. е. копие на подписи, а не оригинал на подпис, поради което изследваният материал е негоден за изготвяне на съдебно-графологична експертиза, което съдът е следвало да съобрази. Отделно, експертът изрично е отбелязъл, че голяма част от копията от фактурите съдържат нечетлив подпис, което препятства заключение за идентичност и автентичност на подписът на търговеца или посочени от него лица, работили в обектите. От друга страна, сравнителния материал е само с подписи на лица посочени от жалбоподателя, но не е установено, че това са всички работещи лица в обектите, които са имали правомощия да получават доставена стока и са подписвали за получател издадени фактури във връзка с доставките. Протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което административният съд е следвало да зачете доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, съдържащи данни за издадени данъчни фактури, отразени в съответните месечни СД на доставчиците, данни за реални доставки с осъществен от доставчиците транспорт, с изключение на посочени снабдители с бази в района, като напр. "Метро кеш енд кери България" ЕООД и др. С издадените фактури е възникнало задължение за ДДС за изпълнението, което няма спор, че е изпълнено от страна на доставчиците. От данните по делото е безспорно установено, че доставчиците по приложените по делото фактури са намерени на адресите им и от същите са представени копия на фактури, фискални бонове и други доказателства, относими към осъществяването на доставките, главно свързани с транспортиране на стоките и плащането, като за доставките на цигари са приложени и фискални бонове от мобилно устройство. Както съдът е отразил в мотивите си, установен е фактът, че всички доставчици са фирми, които разполагат с необходимия кадрови и материален ресурс да извършват разносна търговия, както и фактът, че всички фактури са осчетоводени при доставчиците както по материални сметки, така и по сметка "Каса" и в приходните сметки на дружествата. Проверените доставчици са основните доставчици на ревизираното лице, с които има изградени трайни търговски взаимоотношения. От същите доставчици ревизираният търговец има осчетоводени фактури за различни периоди с предмет на доставки обичайните стоки, свързани с дейността му. От търговската и счетоводна документация на ревизирания търговец е установено, че са осчетоводявани фактури, които не са придружени от приемо-предавателни протоколи или други документи свързани с транспорта, каквато е практиката при този вид доставки на хранителни стоки ежедневно в малки обеми. При този вид продажби стоките се транспортират до различни търговски обекти в едно и също населено място, доставките са в малки количества, но почти ежедневно, поради което не е възможно да бъде издаван пътен лист или товарителница за всяка една доставка до съответния обект - хранителен магазин или заведение за хранене. В административната преписка се съдържат доказателства, установяващи верността на документираната с неподписаните фактури стопанска операция, които съдът е бил длъжен да съобрази. При така установените данни, решението е необосновано в извода за незаконосъобразност на РА в частта за установени задължения за ДДС на база отразените стойности в неподписани фактури, или такива съдържащи подпис на неустановено лице. Данните по делото безспорно установяват реално осъществяване на доставки, което е водещо изискване за приложение разпоредбите на ЗДДС, при което РА е законосъобразен и неправилно е изменен с намаляване размера на установените задължения по ЗДДС. В обжалваната част съдебното решение на първоинстанционния съд като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, за което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли изцяло като неоснователна жалбата на "Сервет" ЕООД, гр. Х. срещу оспорения РА. Разноските следва да бъдат определени от настоящата инстанция, съобразно изхода на делото, като присъдените в полза на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство следва да бъдат отменени. Н. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер по 1820 лв., или общо в размер на 3640 лв., съобразно потвърдения размер на установените задължения с РА и на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,