Определение № 414 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3963/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Блясък“ АД против решение рег.№321 от 24.3.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №2710 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение №260306 от 17.5.2024 г. по гр. д. №2703 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, I ГО, 8 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството против З. А. И. иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за връщане на сумата от 167 000 лв., получена от ответницата чрез банков превод на 26.02.2016 г., както и евентуално предявения иск за връщане на същата сума като получена от ответницата на основание договор за заем от същата дата.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да събере по реда на чл.266, ал.3 от ГПК относими, допустими и своевременно поискани доказателства, които не са допуснати и не са събрани от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първа инстанция и искане за събиране на доказателствата по реда на чл.266, ал.3 от ГПК? Следва ли страната да сезира повторно първоинстанционния съд с доказателствено искане, което вече е направено и не е уважено? Повторното сезиране предпоставка ли е за приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК? Задължен ли е въззивният съд да събере доказателство, което е съществено за обстоятелствата от значение за решаване на делото, когато страната не е могла да знае, че ще възникне нужда от доказване на определено обстоятелство, тъй като в отговора на ответника не е имало конкретни твърдения, които да се налага да бъдат опровергавани и налице ли е преклузия по чл.266, ал.1 от ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към своето решение фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното по делото субективно право? Трябва ли съдът да се мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели? Може ли съдът да игнорира свидетелски показания? При наличието на противоречие в свидетелските показания и когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, може ли въззивният съд, без да обсъди двете групи свидетелски показания в тяхната цялост, поотделно и заедно с останалите доказателства по делото и без да изследва способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията и да ги изложи добросъвестно пред съда, без да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт, за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той, да приеме, че фактите, за чието установяване са допуснати свидетелските показания са недоказани и че тези факти не са се осъществили?

З. А. И. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

„Блясък“ АД е изложило в исковата молба, че ответницата З. А. И. е била упълномощена през месец декември 2014 г. от изпълнителния директор да представлява акционерното дружество пред „Тексим банк“ АД за извършване на банкови операции. На 26.02.2016 г. тя е извършила банков превод на 167 000 лв. от банковата сметка на дружеството по своя банкова сметка в банка ДСК без основание. Освен това при извършена проверка в архива на дружеството е открито ксерокопие, но не и оригинал на договор за заем от 26.02.2016 г., по силата на който дружеството и е предоставило в заем тази сума срещу задължението да я върне след една година. Ето защо дружеството е поискало ответницата да бъде осъдена да върне сумата като получена без основание, а евентуално-като дължима по договор за заем.

В отговора на исковата молба З. А. И. е посочила, че е била управител и изпълнителен директор на множество дружества, които са свързани както помежду си, така и с изпълнителния директор на „Блясък“ АД Н. Й. Б. и неговата съпруга, които са контролирали тези дружества. Всички действия е извършвала по изричното нареждане и със знанието на Н. Б. и съпругата му, включително и превода на сумата от 167 000 лв. от банковата сметка на дружеството по личната и банкова сметка на 26.02.2016 г. Тази сума впоследствие е била преведена от нея за покриване на задължения на дружеството „Хелио Тур С“ АД и на свързаното с Н. Б. дружество „Турист Продукт“ ООД към „Бенч Марк Финанс“ АД, като тези преводи също са били извършени по изричното нареждане на изпълнителния директор на дружеството „Блясък“ АД. Оспорила е автентичността на договора за заем и е поискала исковете да бъдат отхвърлени.

В становище от 30.06.2022 г. представителят на дружеството е изложил съображения против допускането на свидетели на ответницата, като е поискал евентуално да му бъде дадена възможност за разпит на свои свидетели относно обстоятелствата, които ще установяват свидетелите на противната страна. В публичното съдебно заседание на 11.10.2022 г. пълномощникът на дружеството адвокат С. е заявила, че иска разпит на свидетели при условията на равнопоставеност за установяване на реципрочни обстоятелства. Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, тъй като е приел, че е насочено към установяване на отрицателни факти. След това Софийският градски съд е приел, че между страните е съществувало манндатно правоотношение, въз основа на което е била преведена исковата сума, поради което е отхвърлил иска за връщането и поради липса на основание. Отхвърлил е и евентуалния иск, тъй като и двете страни са отрекли, че договорът за заем е произвел действие, а и от графическата експертиза е видно, че не е имало съгласие за сключване на такъв договор.

Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение дружеството е окачествило отказа на първоинстанционния съд да допусне поисканите свидетели като процесуално нарушение, поради което е поискало допускането на двама свидетели пред въззивната инстанция относно даването на указания за извършване на определени действия от ответницата и относно характера и естеството на тези указания.

С определение № 2992 от 20.11.2024 г. Софийският апелативен съд е оставил без уважение искането на дружеството за разпит на свидетели. Приел е, че от една страна дружеството се опитва да даказва отрицателния факт, че указания да бъде преведена процесната сума не са давани, а от друга-искането не е своевременно и е преклудирано, защото страната не е поддържала искането си пред първата инстанция-в заседанието на 18.4.2024 г. процесуалният представител изрично е заявил, че няма доказателствени искания. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд също е счел за установено, че между страните е бил сключен договор за поръчка, по силата на който изпълнителният директор на дружеството е натоварил ответницата да извършва правни действия по управление на търговските дела на търговеца и свързаните с него дружества, като внася и тегли суми от банковите му сметки според това каква е необходимостта от подобни транзакции. Затова съществува основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, а освен това липсва и разместване на блага между имуществената сфера на ищеца и тази на ответницата. Видно от приетите и неоспорени пред първата инстанция заключения на основната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза ответницата И. не се е обогатила с превода на сумата от 167 000 лева, тъй като с постъпилата сума от нейната лична банкова сметка е извършила последващи банкови преводи с цел погасяване на задължения на свързаните помежду си дружества с управителя Н. Б.-„Хелио Тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД, за която свързаност свидетелстват и приетите пред първата инстанция извлечения от търговския регистър. Въззивният съд е приел, че евентуалният иск също е неоснователен, защото е установено от приетата графична експертиза, че Н. Б. не е подписвал договора за заем. За да достигне до тези правни изводи, въззивният съд е анализирал подробно показанията на свидетелката М. Ж. Н., която е работила от края на 2008 г. до 2017 г. в холдинга на семейство Б. на различни длъжности. Свидетелката познава лично както управителя на дружеството-ищец, така и ответницата и е била пълномощник на част от дружеството, управител на накои от тях и е участвала в съвета на директорите на други дружества. Ответницата също работела в холдинга на семейство Б. като финансист и двете работели продължително време заедно с месторабота в офиса на [улица] [населено място]. Свидетелката е изяснила, че единственият начин, по който са били поставяни задачи на нея и на ответницата е било чрез устни указания от Н. Б. или от Е. Б., които указания са давани или по телефона или в къщата на семейството. Ответницата се занимавала с личните финанси на Н. Б. и с финансите на всички дружества, чийто управител бил той. Свидетелката си спомня конкретно, че през 2016 г. е имало изпълнително дело срещу „Хелио Тур С“ АД, също собственост на семейство Б., което е притежавало имоти на територията на [населено място]. Ответницата е провела телефонен разговор на високоговорител по телефона, чут от свидетелката, в който Н. Б. е дал нареждане да предприемат всичко възможно да спрат изпълнителното дело заради високата стойност на недвижимия имот. Тъй като голяма част от паричните средства на дружеството-длъжник са били блокирани, лично Н. Б. наредил да се прехвърлят парите от „Блясък“ АД и с тях да се спаси имотът на „Хелио Тур С“ АД от публична продан. Обичайна практика е била прехвърлянето на средства от едно дружество по лични сметки и след това по сметки на друго дружество. Ответницата и свидетелката пътували до Бургас и ответницата платила по сметката на адвокат И. дължимата по изпълнителното дело сума. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на адвокат И. по делото, която е издала на ответницата разписка за погасяване на дълга и депозирала в кантората на съдебния изпълнител изрично писмено изявление за прекратяване на изпълнителното производство. При предявяване на тези приложени по делото документи свидетелката И. е потвърдила тяхната автентичност. Изхождайки от широкия обем на учредената представителна власт в полза на ответницата да извършва всякакви преводи, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на дружеството за нищожност поради забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си.

От тези мотиви на обжалваното решение не се установява противоречие между дадените разрешения на повдигнатите от касатора въпроси и приложимата практика на ВКС. Несъмнено въззивният съд е длъжен съгласно чл.266, ал.3 от ГПК да събере доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В случая обаче отказът на първоинстанционния съд да допусне свидетели на ищцовото дружество не представлява процесуално нарушение. Съгласно чл.156, ал.2 от ГПК в искането за допускане разпит на свидетел страната трябва да посочи за кои конкретни факти ще бъде разпитван поисканият от нея свидетел. Пред първоинстанционния съд пълномощникът на ищцовото дружество се е задоволил да мотивира искането си за разпит на свидетели твърде общо със съображения за равнопоставеност и установяване на реципрочни обстоятелства. Ясно формулиране на фактите, които ще установяват свидетелите, липсва и във въззивната жалба. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Същият извод следва и по отношение на втория въпрос на касатора. С оглед предмета на спора въззивният съд е извършил обективен и цялостен анализ на доказателствата в тяхната взаимовръзка и съвкупност/съдебно-счетоводна експертиза в съчетание със свидетелските показания, писмените доказателства за прекратяване на изпълнителното дело и плащане на задължението по него, дадената широка представителна власт в пълномощното/. Изградил е цялостна картина на съществуващото между страните правоотношение по повод преведената искова сума. Твърдените от касатора противоречия между свидетелските показания и писмените доказателства са незначителни и несъществени. Дори такива противоречия да са налице, те не се отразяват на решаващия правен извод, че сумата е преведена на основание доверителните отношения между страните, изразходвана е съобразно дадените указания в полза на друго свързано юридическо лице, поради което не може да се иска връщането и. Извън предмета на спора е доколко ответницата е изпълнила добросъвестно своите задължения по договора за поръчка и дали е излязла извън пределите на предоставената и представителна власт.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Разноски на ответницата не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение