Определение № 412 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7282/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от [фирма] [населено място] срещу определение № 1215 от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 1001/2013 г. на Плевенския окръжен съд. Ответникът И. Т. Т. счита, че жалбата е недопустима, тъй като определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд отменил определение № 2788 от 01.07.2013 г. по ч. гр. д. № 8068/2011 г. на Плевенския районен съд и оставил без уважение молбата на [фирма] - сега жалбоподател, за спиране на основание чл. 420 ГПК на принудителното изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. С определение № 603 от 09.12.2013 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 4/2013 г. от ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на заповедното производство. Прието е ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което основанието за спиране на производството е отпаднало и същото ще бъде възобновено. С т. 8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Като един от актовете е посочен този по чл. 420 ГПК. Пред такава хипотеза са изправени и страните в настоящото производство - след като отменил първоинстанционното определение, въззивният съд оставил без уважение молбата по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.