Определение № 1063 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 694/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. С. и Р. А. С., последната чрез пълномощника си адв. К. С., против Определение № 12883 от 24.11.2025 г., постановено по административно дело № 2453/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност поради противоречие с процесуалния закон – липса на основанието по чл.154а, ал.1, т.4 АПК, и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на Община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. С. Илиева, представя писмен отговор за оспорване на частната жалба и моли определението да остане в сила. Претендират се разноски. Върховният административен съд, второ отделение, след преценка на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните, приема следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на К. А. С. и Р. А. С. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна, формиран по предявено от тях искане рег. № РД25023057ВН от 11.09.2025 г., да отмени действащия ПУП-ПУР на с.о. „Телевизионна кула“ в частта за поземлени имоти пл. №№ 323 и 28 и да нареди служебно на осн. чл. 135, ал.5 ЗУТ, изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в посочената част, тъй като не е започнала процедура за отчуждаването им в срока по чл.208 ЗУТ, т.е. в хипотезата на чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ. С оспореното определение съдът, на осн. чл.154а, ал.1, т.4 АПК е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по адм. дело № 2527/2025 г. на Административен съд – Варна, което е образувано по жалба на същите оспорващи срещу отказ на директора на Дирекция „АГУП“ при община Варна, с писмо рег. № РД25023057ВН_003ВН/21.10.2025 г., който е постановен по искането с рег. № РД25023057ВН от 11.09.2025 г. Прието е, че производството за оспорване на горното писмо, в което следва да се прецени характера на същото, е преюдициално спрямо производството по делото и конкретно във връзка с преценката дали е формиран мълчалив отказ на кмета на община Врана по искането на жалбоподателите, който да е годен предмет на съдебно оспорване. Сочи се, че по адм. дело № 2527/2025 г. е постановено определение № 12369/12.11.2025 г., с което предявената жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено по съображения, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, а е с уведомителен характер. Изложени са данни, че прекратителното определение е оспорено по касационен ред и не е влязло в сила. Оспореното определение е неправилно. Настоящият състав на ВАС, счита, че не е налице основанието за спиране на производството по първоинстанционното дело по чл.154а, ал.1, т.4 АПК /нов, в сила от 05.08.2025 г./. За да съществува преюдициалност, произнасянето по съществото на спора по спряното производството следва да е в зависимост от резултата по другото висящо съдебно производство, тъй като разпоредбата предвижда като предпоставка за спирането наличието на „образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора", т.е. за да бъде спряно делото в посочената хипотеза следва да е налице връзка на обусловеност между спряното дело и друго висящо дело, което се разглежда в същия или в друг съд. В случая предмета на оспорване по двете административни дела е различен и между тях не е налице преюдициална връзка по см. на чл.154а, ал.1, т.4 АПК. Противно на приетото от административния съд, решаването на спора по адм. дело № 2527/2025 г. е без значение за произнасянето по жалбата, по която е образувано спряното административно дело. Действително, обжалваните по делата актове са във връзка с подаденото от жалбоподателите искане от 11.09.2025г., което обаче само по себе си не обосновава приложимост на хипотезата на чл.154а, ал.1, т.4 АПК. Както се посочи, предмет на жалбата по висящото дело е изричен акт, издаден от орган, различен от ответника по спряното дело, а въпросът за характера на оспорения акт е относим към допустимостта само на това съдебно производството. От друга страна, дали е формиран мълчалив отказ на кмета на община Варна, който да подлежи на обжалване, респ. дали производството по спряното дело е допустимо, следва да прецени сезираният с жалбата административен съд, и горната преценка не е обусловена от изхода на спора по висящото дело. С оглед на изложеното, в случая не са налице предпоставките, предвидени в приложената процесуална норма. Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че от служебната справка в деловодната система на ВАС се установи, че прекратителното определение по адм. дело № 2527/2025г. е оставено в сила в определение № 722/22.01.2026 г. по адм. дело № 200/2026г. по описа на ВАС. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение