Определение № 1501 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от "Марс" ЕООД, гр. Бургас, чрез адвокат С. Евтимов против определение № 485/16.01.2026 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2562/2025 г., с което е оставено без разглеждане искането на дружеството, обективирано в молба вх. № 714/16.01.2026 г. за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 2150001471/2015 г., образувано от публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас и против определение № 573/20.01.2026 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 2562/2025 г., с което е оставено без разглеждане искане на дружеството, обективирано в молба вх. № 844/20.01.2026 г. за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 2150001471/2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас. С частните жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваните съдебни актове, с които съдът е оставил без разглеждане направените от "Марс" ЕООД две искания за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 2150001471/2015 г. Нуждата от спиране жалбоподателят обосновава с предприетите по изпълнителното дело действия на публичния изпълнил по провеждане на публична продан, без да е уточнен размера на публичните му задължения и при неизпълнение на съдебното решение по адм. дело № 1640/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 75/26.08.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ТД на НАП - Бургас. В тази връзка сочи, че адм. дело № 2562/2025 е насрочено в открито съдебно заседание на 26.02.2026 г., докато публичната продан е насрочена за по-ранна дата - на 23.02.2026 г. Искането е за отмяна на обжалваните определения и произнасяне по същество по исканията за спиране, съответно на основание чл. 166 АПК и чл. 222, ал.1, т.6 ДОПК. Ответникът - директор на ТД на НАП - Бургас не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частните жалби са процесуални допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: За да остави без разглеждане исканията от 16.01.2026 г. и от 20.01.2026 г. на „Марс“ ЕООД за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 2150001471/2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, съответно на основание чл. 166 АПК и на основание чл. 222, ал.1, т. 6 ДОПК, съдът е приел, че компетентен да спре принудителното изпълнение е публичният изпълнител съгласно чл. 222 и чл. 222а ДОПК. На оспорване подлежи разпореждането, с което се произнася по искането за спиране по реда на чл. 266 - 267 и съответно по реда на чл. 268 ДОПК. В определение № 485/16.01.2026 г., съдът е приел, че спирането на изпълнението на административен акт на основание чл. 166 АПК, чл. 297 във връзка с чл. 280, ал.1 АПК е неприложимо, тъй като ДОПК съдържа уредба на спирането на принудителното изпълнение. В определение № 573/20.01.2026 г. съдът е приел, че искането за спиране на основание чл. 222, ал.1, т. 6 ДОПК е от компетентност на публичния изпълнител, а нормата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, на която се позовава жалбоподателя касае спиране на съдебното производство. Обжалваните определения са правилно постановени. По силата на чл. 222, ал.1 и чл. 222а, ал. 1 от ДОПК спирането на принудителното изпълнение е в правомощията на публичния изпълнител. Съдът в производството по чл. 268 ДОПК, образувано по оспорване на решение на териториалния директор по чл. 267, ал.2, т. 5 ДОПК не разполага с правомощия да спира принудителното изпълнение. ДОПК урежда правилата за спиране на принудителното изпълнение, поради което АПК и ГПК не намират субсидиарно приложение. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 166 АПК се отнася за спиране предварително изпълнение на административни актове, в производството по оспорването им, а нормата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК - за спиране на съдебното производство. С оглед на изложеното обжалваните определения, с които исканията на Марс ЕООД от 16.01.2026 г. и от 20.01.2026 г. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № № 2150001471/2015 г. са оставени без разглеждане, следва да бъдат оставени в сила. След като е приел, че искането за спиране на основание чл. 222, ал.1, т. 6 ДОПК, обективирано в молбата от 20.01.2026 г., не му е подведомствено, съдът е следвало да го изпрати на публичния изпълнител по изп. дело № 2150001471/2015 г. по компетентност, поради което това следва да бъде сторено с настоящото определение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,