Определение № 4410 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 991/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Съдът е сезиран с две молби по чл. 248 ГПК, съответно от ищеца М. К. Б. и ответницата по делото М. И. К., за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. ВКС констатира, че двете касационни жалби, подадени от ищеца и ответника, не са допуснати до касационно обжалване. В молбите по чл. 248 ГПК се иска присъждане на разноски за подадения отговор на касационната жалба на насрещната страна. Налице са предпоставките за спиране по чл.292 ГПК на производството по чл. 248 ГПК, доколкото е образувано т.д. №3/25г. на ОСГТК по следния въпрос: „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. Воден от горното, ВКС ,състав на ІІІ ГО