Определение № 858 от 04.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 566/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 предл. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против постановеното от Пазарджишки окръжен съд, гражданско отделение, определение № 184 / 24.02.2012 год. по гр.д.№ 173 / 2012 год., с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 03.06.2011 год. по гр.д.№ 2306 / 2011 год. на Пазарджишки районен съд, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - № 1531 / 03.06.2011 год. по същото дело - и вместо това е отхвърлено искането на настоящия жалбоподател за постановяване незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжниците Р. С. В., С. С. В., [фирма] и [фирма], за сумата от 7 000 евро, като е обезсилен и изпълнителния лист от 30.06.2011 год.. Жалбоподателят излага съображения относно правилността на акта на въззивна инстанция, постановен в производство по чл.419 ал.1 от ГПК, като прилага и изложение за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 в с чл. 274 ал.3 от ГПК. Ответните страни – С. В. – лично и като представляваща представляваща [фирма] и Р. В. - лично и като представляващ [фирма] - оспорват допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, поради липса на предпоставките по чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК, като излагат доводи и за липса на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд ,постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист / респ. неуважаване искането за издаването им / нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство, нито преграждат развитието на такова. Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. С оглед изхода на спора ще следва да бъдат възмездени ответните страни за понесените по настоящото производство разноски, като при възражението за прекомерност на същите от страна на жалбоподателя и предвид абсолютната идентичност в предоставената от процесуалния пълномощник защита за физическите лица – ответници и представляваните от същите еднолични търговски дружества, на основание чл. 78 ал.5 ГПК и чл.11 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя същите в размер на: 300 лв. за С. В. - лично и като представляваща [фирма] и 300 лв. – за Р. В. - лично и като представляващ [фирма]. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение