Решение № 3235 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Л. А. Т. от гр. Батак, за отмяна на влязло в сила Решение № 2868 от 25.06.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 145/2025 г. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Л. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1818-000022 от 31.01.2025 г. на началник Районно управление Пазарджик при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР), Пазарджик – “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство” (СУМПС) на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Решението е влязло в сила на 25.06.2025 г. Искането е подадено чрез адвокат Г. Белова от Адвокатска колегия - Пловдив. Искателят иска от съда да отмени влязлото в сила съдебно решение, тъй като са налице нови писмени доказателства, които отразяват факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решение на делото, които не са могли да бъдат известни на страните, а именно резултат от химикотоксикологично изследване на биологични проби, които доказват наличието на специфичен метаболит – карбокси Д 9 ТНС, единствено в пробата урина, при доказана отсъствие в проката кръв, счита за доказано че употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол в минал период от време – по-голям от 48 часа, преди вземането на пробите. Като доказателство предоставя копие от експертно заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза рег. № И8041/20.08.2025 г. от Военномедицинска академия Счита, че посоченото доказателство установява по безспорен начин, че не е имало фактическо основание за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "временно отнемане на СУМПС", поради което неправилно е била отхвърлена жалбата на лицето срещу ЗППАМ от 31.01.2025 г. на началник Районно управление Пазарджик при ОД на МВР, Пазарджик, а това обосновава отмяна на Решение № 2868 от 25.06.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 145/2025 г. Иска отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът – началникът на Районно управление Пазарджик при ОД на МВР, Пазарджик, ангажира становище, че искането за отмяна е недопустимо като депозирано след установения от закона срок, предвид че експертното заключение е от 20.08.2025 г., но не е представено от лицето в преклузивния тримесечен срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК. Иска съдът да остави искането без разглеждане. За да се произнесе по искането, съдът установи от фактическа страна: На 31.01.2025 г. началник Районно управление Пазарджик при ОД на МВР, Пазарджик издава срещу Л. А. Т. от гр. Батак ЗППАМ № 25-1818-000022, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б” ЗДвП временно отнема СУМПС на лицето, за това че на 30.01.2025 г. около 18:50 ч. в гр. Пазарджик, ул. Булаир 14 е управлявал лек автомобил (идентифициран с марка, модел и рег. №) след употреба на наркотични или техните аналози, което е установено при проверка с техническо средство дрегер Друг Тест 5000 с положителна проба. На същата дата Л. А. Т. от гр. Батак изпълнява талон за медицинско изследване и дава биологични проби за изследване в МБАЛ, гр. Пазарджик, спешно отделение. На 11.02.2025 г. Л. А. Т. от гр. Батак подава жалба срещу горепосочената ЗППАМ до Административен съд – Пазарджик, където е образувано административно дело №145/2025 г. На 25.06.2025 г. Решение № 2868 Административен съд – Пазарджик отхвърля жалбата на лицето срещу процесната ЗППАМ като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, тоест същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване – 25.06.2025 г. На 19.09.2025 г. Л. А. Т. от гр. Батак депозира пред Районна прокуратура – Пазарджик молба, в която сочи че на 18.09.2025 г. е узнал, че по Досъдебно производство 111/2025 г. е получено експертното заключение по назначената химикотоксикологична експертиза и иска да му бъде предоставено копие от същото. При тези факти, неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на искането за отмяна. Съгласно чл. 240, ал.1, т.1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Новото обстоятелство, че е налице доказателството, установяващо твърдението на лице че не е употребило наркотични вещества, му е станало известно на 18.09.2025 г., а искането е подадено на 17.12.2025 г. преди изтичането тримесечния срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК и преди изтичането на една година от влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска. С оглед посоченото искането, поставило начало на производството по чл.237 и сл. АПК е допустимо за разглеждане, но по същество неоснователно. Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания за това. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Искателят обоснова искането си с резултат от изследване на дадени от него биологични проби (кръв и урина) за установяване към датата на издаване на ЗППАМ дали е употребявал наркотични вещества или техни аналози. Съгласно това заключението, в представените за изследване биологични проби на кръв, взети от Л. Т. от гр. Батак, не е установено наличие на наркотични вещества и техните аналози, включени в списъците - приложения към чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в кръвта, но е установено наличието на карбокси Д 9 ТНС – метаболит на тетрахидроканабинол (ТНС) в пробата урина. Посоченото доказва употребата на веществото тетрахидроканабинол, включено в Списък I (Растения и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В експертното заключение се сочи, установеният, в пробата урина на лице, метаболит е биомаркер за доказване на употреба на наркотично вещество ТНС, съдържащо се в марихуаната, канабиса и т.н, а употребата му повлиява концентрацията и фината координация на движенията, поради което употребилите не следва да управляват МПС и да работят с машини. Посочено е още, че наличието на метаболита само в пробата на урината (при отсъствие в пробата от кръв и отрицателен полеви тест) показва употреба на наркотичното вещество в минал период от време – по-голям от 48 часа. В случая са налице доказателства, че в биологичната проба от кръв на лицето не се установява наличието на наркотични вещества, но полевият тест е положителен, поради което не може да се направи категоричен извод кога лицето е употребило наркотичното вещество ТНС. Експертното заключение доказва употребата на наркотично вещество, макар и в минал период, което не може да се изключи че концентрацията и фината координация на движенията на лицето все още не са били нарушени по времето, когато е управлявал автомобила при проверката от полицейските служители. Законът не определя давност на употребата, която да изключва забраната по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което след като е доказана употребата на наркотично вещество дори и в минал период, това не може да изключи остатъчно въздействие върху движенията и координацията при управлението на МПС. Фактическо основание за прилагане на спорната ПАМ е именно употребата на наркотични вещества и техните аналози, която в случая е доказана. Следователно налице е доказателство, което е станало достъпно на страната едва на 18.09.2025 г., но установява факти и обстоятелства, които съответстват на правния резултат на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Налага се извод, че не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила Решение № 2868 от 25.06.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 145/2025 г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд