Определение № 896 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3028/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Б. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 113 от 16.06.2020г. по в.гр.д. № 110 по описа за 2020г. на Окръжен съд Ямбол, с което е отменено изцяло решение № 949 от 27.12.2019г. по гр.д.№ 1101/2019г. на Районен съд Ямбол и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявения от М. А. Д. иск по чл.127, ал.2 СК, като е определено местоживеене на детето Б. И. Б., [дата на раждане] при неговата майка, предоставено е на нея упражняването на родителските права, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето както следва: до навършване на три годишна възраст: всяка първа и трета събота от месеца, от 9.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на майката, а след навършване на три годишна възраст на детето: от 9.00ч.в съботния ден, с преспиване, до 18.00ч.на следващия ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, осъден е бащата да заплаща издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител в размер на 200лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от 20.03.2019г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване и е отхвърлен предявеният от И. Б. Б. против М. А. Д. насрещен иск по чл.127, ал.2 СК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При постановяване на акта си, въззивният съд е съобразил следното: Детето Б. е родено е на 24.04.2018г. от фактическото съжителство на родителите му, продължило от лятото на 2017г. до м.03.2019г. След посочената дата, то живее постоянно с майка си, заедно с другите й две деца /С., [дата на раждане] и Н., роден на 2.05.2012г., които са с неустановен произход бащи/. От приетите по делото два социални доклада се установява, че майката е отговорен и грижовен родител, който е изградил стабилна емоционална връзка с детето си. /Разказаният от свидетелите на ответника случай за употреба на алкохол и цигари е изолиран и инцидентен/. Двамата родители обичат Б., желаят да упражняват родителските права и разполагат със сравнително еднакви битови и жилищни условия за отглеждането му /в къщите на родителите си/. Съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката при отчитане на възрастта на детето и обстоятелството, че от раждането му, то трайно и фактически, се отглежда от майката, тя е по-добрият и грижовен родител, като бащата епизодично посещава детето и то не го разпознава като значима фигура. Майката не възпрепятства контактите на детето с бащата, независимо от наличието на конфликт между родителите, породен от развоя на личните им отношения. В мотивите на съда е посочено, че бащата не е установил своята по-голяма пригодност да упражнява родителските права, а вместо това е насочил усилията си да установява, че майката не разполага с родителски капацитет, защото е конфликтна, избухлива и страда от психично заболяване. Във връзка с последното, съдът се е позовал на заключение на приета експертиза и на социалните доклади, съгласно които тя е здрава, не страда от психично заболяване, като през 2015г. е имала епизод на смесено-тревожно депресивно разстройство, в резултат на житейски и служебни проблеми, който епизод не е довел до промяна в нейната емоционалната, мисловна, когнитивна и социална компетентност. В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с поставен въпрос, касаещ извършената от съда преценка за интереса на детето. Твърди се противоречие с критериите, посочени в ППВС № 1/12.11.1974г. и с приетото в решения по гр.д.№ 7140/2014г. на ІV г.о., гр.д.№ 1398/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 7289/2013г.на ІV г.о. Счита, че – с оглед възрастта, пола и степента на развитието си, е по-способен от майката да полага адекватни грижи за детето. Счита, че съдът не е съобразил наличието на данни за създаване на пречки от страна на майката за осъществяване на контактите му с детето, не е отчетено нейното психическо състояние и странните й прояви, както и ангажираните гласни доказателства, сочещи както, че майката употребява алкохол и цигари, така и че детето живее в нестабилна семейна среда. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. А. Д., чрез процесуалния й представител адвокат Г., с който се оспорва нейната основателност. Счита, че всички обстоятелства, на които се позовава касатора вече са били посочени и в подадената от него въззивна жалба, като по тях съдът се е произнесъл. Твърди, че не са обективни показанията на свидетелите /негови майка и сестра/, на които се позовава касаторът, защото именно тяхното отрицателно отношение към ищцата е станало причина за раздялата на страните. Твърди, че още в края на 2019г., бащата осъществява редовни контакти с детето, като определеният от въззивният съд режим се спазва, а допълнително – със съгласието на майката, е постигнато и споразумение, въз основа на което и бабата и дядото по бащина линия, също осъществяват личен контакт с детето. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Както в цитираното от касатора ППВС № 1/12.11.1974г., така и в цялата изградена въз основа на него съдебна практика, се приема, че когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес за детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Всяко едно от примерно изброените в ППВС № 1/74г. обстоятелства е от значение и е нормално всеки един от родителите, особено в ситуация като настоящата, при която социалните доклади сочат, че и двамата родители притежават необходимият родителски капацитет, да акцентира върху тези обстоятелства, които подчертават неговите качества и засягат по някакъв начин възможностите на другия родител. Затова ролята на съда е, да оцени релевантните обстоятелства в съвкупност и въз основа на това да изведе крайния си извод. Това е направил въззивният съд, който като е изследвал: възпитателските и морални качества на всеки един от родителите, тяхното желание за полагане на грижи, обстоятелството, че и двамата разполагат с добри жилищно-битови и други материални условия на живот, но и фактът, че от раждането на детето конкретно полаганите грижи към него са осъществявани основно от майката, малката възраст на детето, предопределяща необходимост от специфична майчинска грижа, привързаността му към майката, обстоятелството, че детето е свикнало да живее с другите деца на майката, фактът че тя може да разчита на помощта на своите родители, е приел, че разгледани в съвкупност всички тези обстоятелства, налагат извод - родителските права да се предоставят на майката. Според настоящият състав, няма обстоятелства, които да не са съобразени от въззивния съд, в какъвто смисъл са твърденията на касатора в жалбата. По делото няма доказателства, майката да злоупотребява с алкохол и цигари, както и да е създавала пречки при осъществяване на контактите на детето с бащата. Тази теза освен, че е в противовес от приетото от въззивния съд, съобразно гореописаните му мотиви, още и не се подкрепя от представените социални доклади /находящи се стр.59 и стр.101 от материалите по гр.д.№ 1101/2019г.на ЯРС/. В тях данни за злоупотреба от страна на майката няма, а във вторият социален доклад по повод „родителско сътрудничество“ изрично е посочено, че и двамата родители „активно са сътрудничели при извършване на проучванията“ и че в хода на проучванията „и майката, и бащата показват ангажираност и добри чувства към бъдещето и съдбата на детето“. Въззивният съд не е приел за установени наличие на „странни прояви“ на майката, а относно психическото й състояние, заключението на приетата експертиза е категорично, че М. Д. „няма психично заболяване от каквото и да е естество“. На нея й е била изписана краткосрочна терапия за определен период от време /месеците март, април и май 2015г./, по повод установен болестен епизод на „смесено тревожно депресивно разстройство“. Това разстройство, освен че е констатирано като инцидентно състояние, съществуващо три години преди раждане на детето Б., още и според експерта: „не представлява риск за отглеждане на малко дете“. Вещото лице е категорично, че „в момента освидетелстваната няма данни за наличие на психично състояние и тя е способна да се грижи за детето си“. Детето, според социалните доклади, живее с майката си и другите й две деца, в къщата на родителите й, поради което няма данни то да живее в нестабилна семейна среда. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд