Решение № 7715 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15441/2012 г.

Решение № 7715 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15441/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Анжелина Георгиева Янева-Прокопиева от гр. София, чрез процесуалния й представител адвокат Ангелина Тодорова, срещу решение № 4992/11.09.2012 г. по адм. дело № 5816/2010 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 26-ти състав. В касационната жалба са развити подробни съображения за наличието на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, предвид осъществената от съда неправилна преценка за съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни норми. Претендира се отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отменена атакуваната заповед на кмета на район "Витоша" при Столична община. В открито съдебно заседание и представено писмено становище по съществото на спора, касационната жалба се поддържа. Ответникът - кмет на район "Витоша" при Столична община, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Кирил Деянов Янев, от гр. София, не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Людмила Траянова Родина, Румяна Траянова Георгиева, Костадинка Аспарухова Виденова и Гинка Аспарухова Велева, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кирил Деянов Янев, подадена срещу заповед № РД-09-231/22.07.2010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в изпълнение на правомощията, предоставени му съгласно заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. С последната, на кметовете на райони изрично е възложено издаването на заповеди за одобряване на решенията на съответните районни технически експертни съвети, за определяне на застроените части от имотите в границите на урбанизираните територии, които не се възстановяват на собствениците съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оспореният в първоинстанционното производство акт, по мотиви, че бивш имот пл. № 40063, кад. лист № 567 и 592, с площ 8 033 кв. м, попада на територията на гр. София, по ЗРП на м. "Гърдова глава", одобрен със заповед № РД 09-50-264/27.05.1997 г., м. "Красно село-4 част", одобрен със заповед № 419/18.06.1959 г.; и ИПР, одобрено със заповед № 3/06.01.1971 г.; КРП на артерия "Трайко Китанчев-4 част", одобрен със заповед № 86/9.02.1974 г.; и ИПР Главен Подход за Бояна, одобрено със заповед № 179/2.04.1974 г., съставляващ част от УПИ II в кв. 269А, м. "Бояна", няма свободна от застрояване площ с оглед реализирано мероприятие, е одобрено решение № 13 в същия смисъл, взето по протокол № 11/8.07.2010 г. на комисията назначена със заповед № РД-09-48/7.04.2009 г., изменена със заповед № РД-09-15/18/1.2010 г. Последното е прието по повод заявлението на Кирил Деянов Янев, в качеството му на наследник на Деян Георгиев Янев, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно гореописания имот, въз основа констатациите, че площта му попада в урбанизирана територия, определена с горепосочените ЗРП и е част от недвижим имот - публична държавна собственост - УПИ II в кв. 269А, за който има съставени АДС № № 6296/5.08.1992 г. и 03531/12.12.2003 г., определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че фактическите обстоятелства, отразени в решението на комисията, възприети при одобряването му с процесната заповед от кмета на район "Витоша" при Столична община, кореспондират с тези от заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ. Мероприятието, предвидено по ЗРП върху имота, относно който Кирил Деянов Янев е поискал да му бъдат издадени удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, е реализирано, поради което правилно съдът е приел, че няма оставаща свободна от застрояване площ от него и че оспорената заповед е издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон и неговата цел. Снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ е необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. За да бъдат издадени посочените документи, установяващи факти с правно значение за заявителя, е необходимо провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната от застрояване част от имота. По реда визиран от посочения текст, първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. В случая тези изисквания са спазени предвид обстоятелството, че решението на комисията, назначена да проверява наличието на свободни от застрояване площи, е одобрено от кмета на район "Витоша" при Столична община с процесната заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване по реда на АПК, според специалното правило на предложение последно на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта кореспондира с постановеното от комисията решение за определяне на застроените части от имота и данните от приобщеното по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ, според което бивш имот пл. № 40063 е част от парка на резиденция "Бояна", заета със зелени площи, на места - с дървесна растителност, пресечена от алеи в югозападната и североизточната част, включена в УПИ в кв. 269А по действащия регулационен план на м. "Резиденцията". Според вещото лице, по действащият общ устройствен план на Столична община, територията на резиденция "Бояна" попада в устройствена зона ТЗСП - терени за специални зелени площи, включващи зоопаркове, ботанически градини, мемориални, етнографски, балнеоложки обекти и други. Мероприятието "Резиденция Бояна" е реализирано и включва не само сгради и техническа инфраструктура, но и парк и градина на резиденцията, поради което не са налице свободни от застрояване площи. С оглед целите на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, съществено е отразяването на номера и местоположението на имота по действащия РП, във връзка с което са направени констатациите, че попада в терен - публична държавна собственост на комплекс "Бояна", който съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, е определен за стратегически обект за националната сигурност. Наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, в подкрепа на така направения извод с оглед обстоятелството, че процесният имот към момента на издаване на атакуваната заповед, е част от комплекс "Бояна" - стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., следва да се отбележи, че според чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ, земите по ал. 2, 3 и 4 на посочения текст, са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следователно, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна, отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не може да съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна. Правилно е и направеното в решението на първата инстанция отбелязване, че след като последващите промени в относимите планове за регулация и застрояване, не обосновават извод за наличието на свободна от застрояване площ от имота, същите са без правно значение за преценката на законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение