Определение № 15 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 58/2022 г.

от съдията Емил Марков ч. т. дело № 58 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, вр. ал. 1, т. 2 на този законов текст и във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 5511 от 20.Х.2021 г.) на М. Д. А. от [населено място], подадена против Разпореждане № 287 на Великотърновския апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, от 27.VIII.2021 г., постановено по ч. т. дело № 66/2021 г., с което - на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната негова частна касационна жалба (с вх. № 2423 от 10 май 2021 г.) срещу постановено по същото въззивно делото определение № 116 от 24.III.2021 г. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително Разпореждане, частният жалбоподател А. претендира отменяването му, а също и „даване на ход на върнатата му частна касационна жалба, вкл. с насрочване на делото му за разглеждане от ВКС и с всички произтичащи от това законни последици". Инвокират се доводи, че своевременно бил представен съответния документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на ВКС държавна такса и че върнатата му частна касационна жалба била надлежно приподписана от адвокат, докато изложението на основанията за допускане на касационно обжалване същите били „посочени ясно и категорично, без впускане в многословие и явно разводняване на жалбата". Ответницата по частната жалба Г. Н. Н. от [населено място] не е ангажирала свое становище по основателността на бланкетното оплакване на А. за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответната по частната жалба „Първа инвестиционна банка" АД-София /ЕИК[ЕИК]/ - клон Велико Търново, не е ангажирала становище на свой представител по основателността на бланкетното оплакване на А. за неправилност на атакуваното от него Разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на М. Д. А. от [населено място] ще следва за се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Настоящият частен жалбоподател е получил от въззивната инстанция повторни указания от 6.VII.2021 г. за отстраняване на констатирани недостатъци в негова частна касационна жалба, погрешно означена като „Въззивна", с която той е атакувал определение № 116 на Великотърновския апелативен съд от 24.III.2021 г., постановено по т. д. № 66/2021 г. Констатирано е било обаче в хода на последвалата проверка по чл. 285 ГПК за редовност на въпросната ЧКЖ, че - според съдържанието на изготвените преписи от нея - тя се отнася до различен съдебен акт: постановеният по съществото на спора по друго дело по описа на Великотърновския апелативен съд, а именно решението по т. д. № 110/2020 г. Предвид констатацията, че и в пределите но новия, даден от въззивния съд срок, изтекъл на 9.VIII.2021 г., М. Д. А. не е предприел каквито и да било действия за отстраняване недостатъците на изпратената по пощата на 5.V.2021 г. своя ЧКЖ (с вх. № 2423/10.V.20231 г. по описа на ВТАС), т.е. проявил е процесуално бездействие, правилно /обосновано и законосъобразно/ същата жалба му е била върната. Ето защо атакуваното Разпореждане от 27.VIII.2021 г. на Великотърновския апелативен съд по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение