Определение № 968 от 05.03.2024 г. на ВКС по д. № 4807/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл.135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Повдигнат е спор между Софийски градски съд и Административен съд – София област по въпроса за съда,компетентен да разгледа искова молба, предявена на основание чл.2в ЗОДОВ от Т. И. К. и П. А. К. от [населено място] срещу ответници Столична община, АССГ и ВАС за обезщетяване на причинении на всяка от ищците имуществени и неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС,за което отговорността на посочените ответници се сочи като солидарна, но се претендира различно по размер обезщетение спрямо всеки от посочените ответници,при условията обективно и субективно съединяване на частични искове. Спорът за подсъдност е повдигнат с определение от 06.11.2023г по гр.д №12203/2023г на Софийски градски съд след като с протоколно определение от 25.10.2023г ,АССО, втори състав,е прекратил производството по адм.д № 621/2023г и делото е изпратено по подсъдност на общия съд.Преди да насрочи открито заседание с призоваване на страните и след като е изискал от ищците поредно уточнение на исковата молба,с доклад от 02.06.2023г съставът на административния съд е квалифицирал иска по чл.1, ал.1,във вр.чл.2в, ал.1 т.1 ЗОДОВ В доклада е прието ,че отговорност на Столична община се ангажира във връзка с издадена Заповед СОА20-РД40-17 /02.03.2020г за отчуждаване на имот ,отговорността на АССГ се ангажира във връзка с окончателно решение по адм.д.№ 6680/2020г по описа на АССГ,с което е отхвърлена жалба на ищците срещу извършеното отчуждаване и определеното обезщетение ,а отговорността на ВАС се ангажира във връзка с решение по адм.д.№ 6709/2021г,с което е отхвърлена молбата на ищците за отмяна на влязлото в сила решение на АССГ.Прекратяване на делото административният съд е обосновал с изразеното от защитата на част от ответниците становище за неяснота по основанието,на което се търси отговорност от Столична община и солидална отговорност по чл.4 ЗОДОВ,след като не се касае за отменен административен акт, както и на отвод /възражение/ за неподсъдност,по което защитата на ищците е изразила становище в съдебното заседание, оставяйки въпроса на преценка на съда.Като мотив административният съд е изтъкнал единствено,че доколкото се претендират вреди,довели до нарушаване правото на собственост,увреждане на собственически права и неприкосновеност на частната собственост,с оглед мястото на увреждане, компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Исковата молба е била подадена пред АССГ на 28.02.2022г.,като образуваното адм.д №1874/2022г по описа на съда първоначално е било разделено за разглеждане на исковете срещу АССГ и ВАС в отделни производства,а след прекратяването на образуваните адм.дела №2767/22 и №2768/22г по описа на АССГ, е постановено присъдиняването им за разглреждане на исковата молба в едно производство по първоначално образуваното дело, по чл. 203 ал.1 АПК ,във вр.чл.1 ЗОДОВ. (определние №134/05.01.2023г по адм.д№ №1874/2022г по описа на АССГ). Предвид защитните доводи на ответника Столична община за недопустимост и нередовност на исковата молба по отношение на необходимо точно посочване на нарушението по чл.2в ЗОДОВ,съдът е изискал и приел уточнения на същата. С протоколно определение от 22.03.2023г е оставил без уважение искането на ищците да спре производството до приключване на заведено от тях дело за делба със Столична община,като съсобственици в имота с възстановено за тях право на собственост по реституция,засегнат от оспорваното отчуждаване на 1665кв.м в мероприятие по учина регулация и отреждане на остатъка(според ищите 435 кв.м.) „за озеленяване”,посочено от тях като увреждащо и в нарушение на правото на ЕС.След отвеждане на състава (чл.22,ал.1 т.6 ГПК)и определяне на друг съдия,с позоваване на чл.7 ЗОДОВ делото е изпратено на Административен съд - София област. Като е изложил в последователност процесуалните факти по образуване и движение на делото пред АССГ и АССО,в определението от 06.11.2023г по гр.д №12203/ 2023г на Софийски градски съд се е позовал на двата доклада по делото,квалифицирали спора като административен и в приложното поле на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ,съответно с прилагане на чл.2в, ал.1 т.1 и ал.2 ЗОДОВ по отношение на реда за разглеждане на иска, което виждане е застъпено и в сезиращото определение за определяне на компетентен съд Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа исковата молба е Административен съд - София област, по следните съображения: Обстоятелствата,с които се обосновава търсената отговорност за вреди ищците водещо свързват с твърдение за злоупотреба с правомощията на Столична община като администрация при проведено отчуждаване на имот по реда на гл.Трета ЗОС и че при удостоверяване на фактите, които са от значение на идентификацията, площта и правата в имота ,ответникът е въвел в заблуждение както ищците, така и съда в производство по приключило с влязло в сила решение адм.д №.6680/2020г на АССГ,с което е отхвърлена жалбата на К. срещу заповедта по чл.25, ал.1 ЗОС.Твърди се, че в засегнатия от отчуждаване ПИ Столична община е съсобственик с ищците след възстановяване на правата им на собственост по реституция /за 1/2 ид.част ,при отписване от актовите книги съгласно заповед на Кмета на СО от 13.12.1996г/Действително, в исковата молба и уточненията към нея свързано се сочат както действия,бездействия и актове на администрация,така и обстоятелства в хипотеза на възникнала съсобственост между ищците и Столична община ,което правоотношение не се регулира с административни методи.Твърди се обаче вредите да са свързано причинени от административната дейност на органа и правораздавателната дейност на административния съд, предвид начина на идентификация на имота с посочена в заповедта на Кмета на СО от 02.03.2020г отчуждена част -площ от 1665кв.м по проектен идентификатор,и остатъка от площта на имота /435 кв.м/,която ищците считат за реално отнета във връзка с упражнени превратно и в тяхна вреда администативни правомощия,засягащи отреждането и така притежанието й. Връзката между наведените факти се изтъква в обосновката за нарушаване на правата,гарантирани от ХОПЕС,с което именно се обосновават и претендираните с исковата молба вреди. В свои твърдения ищците излагат обстойно и последователно конкретни фактически и правни доводи защо считат,че органът е накърнил правото им на добра администрация по чл.41 ХОПЕС,че е нарушен чл.101 ХОПЕС,че в случая при отчуждаването за обществена нужда е накърнена забраната за злоупотреба с право - чл.54 ХОПЕС,след като отчуждаването за улица е прехвърлено за тяхна сметка, вместо за обществената нужда да се обособи притежаваната от общината част в съсобствения имот съгласно принципа,че за благоустойствени мероприятия при възможност общината първо трябва да ползва своите имоти.Сочат,че всички изменения засягащи ПИ,във формата на имоти с различни идентификатори,смяна на оцифряването ,границите и площите, са протекли без тяхно участие и информирано съгласие.Твърди се,че ползвайки власовите предимства,първият от ответниците по иска разделя собствеността си в имота на публична и частна,а отчуждените 1665кв.м не са изцяло за улица,една част е с друго предназначение,за ниско застрояване.Същевременно ответната община обозначава останалата площ от имота ( до размера на притежаваните в съсобственост 2203 кв.м. )„за озеленяване”.Като вредоносен резултат от администранивни действия на ответника и акта по отчуждаване ищците поддържат, че са били лишени от право на собственост,защото изтъкваният от тях принцип и ред бил нарушен при отчуждаването с цел придобиване на облаги не в публичен,а в частен интерес,за тяхна сметка. Съществено нарушение на правото на ЕС се изтъква и поради това,че определеното обезщетение ищците считат за многократно занижено.Отговорност на АССГ се ангажира заради нарушено право на справедлив процес и ефективни средства за защита/ чл. 47 ХОПЕС/,според ищците този съд е санирал едно невалидно ,при изтекъл срок за започване на отчуждителна процедура отнемане на частен имот и за да отхвърли жалбата им е приел за достатъчно,че има влязъл в сила ПУП ,одобрен със заповед.Липсва произнасяне по фактите от значение за правата на ищците, произтичащи от правото на ЕС и гаранциите за отдения човек срещу властовата мощ на държавата.Отговорност на Върховен административен съд по иска се ангажира,тъй като с отхвърляне на молбата за отмяна /при сочени в нея нарушения на правото на ЕС/ със свое решение от 28.10. 2021г по адм.д №6709/2021г на ВАС е стабилизирал този ефект,в нарушение на чл.17 и чл.47 ХОПЕС При така изложените обстоятелства искът е по чл.2в, ал.1, във вр. ал.2 ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по реда,установен в АПК.С нормата на чл.2в ЗОДОВ / ДВ бр.94/2019 г./законодателят създава и ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.Когато е налице основание по чл.1,ал.1ЗОДОВ,включително когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на АПК Спорът ще е подсъден на административен съд и когато съгласно чл.2в, ал.2 ЗОДОВ искът по ал.1 е предявен срещу няколко ответници,ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност, както в случая.Факти от значение за граждански правоотношения и такива,осъществили се извън проведената отчуждителна процедура за част от имота ищците също са посочили, но на плоскостта на виждането си за нарушени гаранции за ненакърнимост на основни права и принципи,на които следва да е основан административният акт на отчуждаване и определеното с него обезщетение по реда на ЗОС.Твърди се този именно акт,който е администранистративен,пряко да е засегнал правата им по начин,който считат за вредоносен. Съответно на изричното правило в чл.7, ал.2 ЗОДОВ е изпращането на делото на Административен съд-София област,който съд ще следва да се произнесе по допустимостта, респ. по основателността на иска. Водим от горното,настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд