Решение № 5033 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. Й., чрез адв. Попов срещу Решение № 13602 от 17.04.2025 г. постановено по адм. дело № 10990/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) в частта, с която е бил отхвърлен, предявения от него иск срещу Столичната дирекция на вътрешните работи– (СДВР) за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева до 7500, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 52 от ЗЗД и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че определената сума не е справедлива, размерът е прекалено занижен, защото не отговаря в достатъчна степен неимуществените вреди. Иска се отмяна на решението, като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция в пълния претендиран размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът- Столичната дирекция на вътрешните работи, в представен писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Георгиева, счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу СДВР за заплащане на обезщетение общо в размер на 7500 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие на наложените със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-4332-006387/11.11.2021г. санкции отнемане на свидетелството за управление на МПС, прекратяване на регистрацията на автомобил и задържане в 06 РУ за срок от 6 месеца. Заповедта е била отменена с Решение № 7450 от 06.12.2022 г. по адм. дело № 317 от 2022 г. по описа на Административен съд София-град. С посоченото решение Столична дирекция на вътрешните работи е била осъдена да заплати на А. Р. Й. сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 11.11.2021г. до 30.09.2024г., вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 21-4332-006387/11.11.2021г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, от отдел Пътна полиция при СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 07.11.2024 г. до окончателното ѝ заплащане, както лихва за забава върху така определеното обезщетение за периода от 06.12.2022 г. до 30.09.2024 г., в размер на 472,48 лева. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 21-4332-006387/11.11.2021г., на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, на А. Р. Й. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и със ЗППАМ № 3060 от 11.11.2021 г. му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 7450 от 06.12.2022 г. по адм. дело № 317 от 2022 г. по описа на АССГ. Въз основа на това административният съд приел за доказано наличието на първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника за вреди – отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът изложил мотиви, че по отношение твърденията на ищеца за претърпени вреди от незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, така посочената ПАМ е наложена не с отменената ЗППАМ № 21-4332-006387 от 11.11.2021 г., а със ЗППАМ № 3060/11.11.2021 г., която не е оспорена, съответно не е отменена, поради което наведените твърдения не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Административният съд е приел, че от страна на Й. не са ангажирани доказателства, че е търпял негативни изживявания през целия претендиран с исковата молба период, а именно – от 11.11.2021 г. до 30.09.2024 г. Както и че исковата молба е предявена близо три години след издаването на акта и две години след отмяната му с Решение № 7450 от 06.12.2022 г., поради което интензитетът на претърпените болки и страдания е намалял. Преценил исковата претенция за частично основателна. Обсъдил естеството на вредите и тяхната продължителност, като приел, че справедливото обезщетение е в размер на 2000 лева. Така постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните е извел правилни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на Административен съд- София- град. В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение на адм. съд. Налице са и преживени притеснения и неудобства, свързани пряко с последиците от незаконосъобразния административен акт. От друга страна преценката на решаващия съд за размера на дължимото обезщетение е правилно обоснована, предвид определянето му по справедливост. В този ред неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при определяне на обезщетението е нарушен закона. АССГ е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Взети са били предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 2000 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Периодът, в който са проведени административното и съдебното производства по издаване и обжалване на административния акт, води до извода, че продължителността на търпените вреди и техния интензитет обуславя определянето на размера на обезщетението като значително по-малък от претендираните. Трябва да се вземе предвид и вече посоченото, че отмененият административен акт касае само прекратяването на регистрацията на автомобила, не и наложената мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, която не е била оспорвана от лицето и е влязла в сила. Съдът правилно е диференцирал твърденията на ищеца и е присъдил адекватен размер на обезщетение за неимуществени вреди. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение