Решение № 3527 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2025 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение "Таланти и иновации", представлявано от председателят И. Капитанска, чрез адв. М. Попова срещу решение № 1267 от 15.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1095/2024г. на Административен съд – София-област. С него е отхвърлена жалбата на сдружението против решение с изх. №01-6300/685/21.08.2024г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с което отказано изплащане на финансова помощ за разходи по т.I, т.II, т.IV т.V т.VI, т.1 на обща стойност 137 949,37 лева и е отменено решението за налагане на финансова корекция по т.III, по т.VI, т.2 и по т.VII. В тази част решението на административния съд не е обжалвано. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 23/07/2/0/00732/4/01/04/01 за изплащане на финансова помощ с изх. № 01-6300/685/21.08.2024г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие'’, с което на основание чл. 20, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 46, ал. 1, т. 5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" (Наредба № 12, Наредбата) от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони за периода 2014-2020 г., е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 140 328,79 лв. по заявка за окончателно плащане по Договор № 23/07/2/0/00732 от 24.10.2018 г. по проект "Изграждане на център за социална интеграция и рехабилитация". В първата част на решението е одобрено изплащане на финансова помощ в размер на 215 755,08 лева. Във втората част е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 140 328,79 лв., както следва: По т. I от отказа за частично плащане е отказано изплащане на сумата от 16 208,34 лв., като в случая административният орган приел, че инвестицията е изпълнена неточно по смисъла на чл.48, ал. 6 от Наредба №12. Заявените разходи подробно описани в 40 позиции в акта, са определени като недопустими, тъй като не са реално извършени и съответно не отговарят на изискванията на чл.47, ал.1 от Наредбата. По т. II от решението на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са приети за недопустими за финансиране разходи в размер на 1 658,01 лв., защото в представения Протокол за корекция на Приемо-предавателен протокол (ППП) от 15.10.2020г., единичните цени са по-ниски спрямо посочените в Анекс №4 към административния договор. Заявени за възстановяване са разходи, които не съответстват на реално извършените разходи съгласно ППП от 15.10.2020г., който били недопустими съгласно чл.9, ал.48, ал.1, т.2 от Наредба №12. По т. III е прието, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Наредба № 12, чл. 9, ал. 1, т. 3 от Договора и извършени административни проверки по чл. 46, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 е установено несъответствие между заявената, одобрената в договора за финансово подпомагане помощ и посочената в представените отчетни документи към заявката за окончателно плащане стойности на единичните цени, като недопустими за финансиране са разходи в размер на 1 003,14 лева. По т. IV е прието, че недопустими за финансиране са разходи в размер на 36 913,63 лв., тъй като не са спазени заложените нормативни изисквания от страна на Сдружение "Таланти и иновации" по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 12. На основание чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Договора, а именно - неточно изпълнение на инвестицията в хипотезата, когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности - предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от Разплащателната агенция. Разходите за така придобитите активи са определени за недопустими, тъй като не отговаряли на условията по чл. 29, ал. 10 от Наредба № 12 - кандидатът не е представил най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал. Активите, за които не са представени въпросните три съпоставими оферти са изброени в Таблица 1. В т. V е прието, че при извършени административни проверки във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 било установено, че част от оборудването не е свързано с вида на социалния център, т.е. не е специфично. От страна на административният орган е извършено пазарно проучване към 09.08.2022 г., която установила, че част от активите са закупени на цени надвишаващи пазарната стойност и са посочени в таблица. Органът приел, че цените заявени за финансиране на оборудването надвишават пазарната стойност с 81 840,11 лева. В т. IV за недопустими за финансиране са разходите в размер на 2 691,87 лв, тъй като надхвърлят стойностите на заложените в чл.29, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 12, както следва: т.1 Консултантски услуги по договор от 20.09.2016г. със „С. Б. Агростратеджис“ ЕООД. т.2 Консултантски разходи по договор от 20.08.2019г. със „Съни Консултинг“ ЕООД. В т. VII са приети за недопустими за финансиране заявените разходи в размер на 13,69 лв., на основание чл.3, ал.2 и чл.15, ал.1, т.1 от административен договор сключен между ДФ „Земеделие“ и Сдружение „Таланти и иновации“. Съдът е отменил решението издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано частично плащане по т. III, по т. VI т. 2 и по т. VII, на обща стойност 2 379,37 лв., и е отхвърлил жалбата на Сдружение "Таланти и иновации" в частта по т. I, по т. II, по т. IV, по т. V, по т. VI т. 1 на обща стойност 137 949, 37 лв. и се произнесъл по разноските. Предмет на касационното производство е само частта за която съдът е отхвърлил оспорването. В хода на съдебно производство, първоинстанционният съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за изясняване на относимите към спора обстоятелства. За да отхвърли жалбата на Сдружение "Таланти и иновации", в частта по т. I, по т. II, по т. IV, по т. V, по т. VI т. 1, административният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. Първоинстанционния съд, за отказаното частично плащане по т. I, приел, че бенефициента не оспорва факта на неизвършване в 40 позиции строително-монтажните работи (СМР). От представените доказателства по делото и доклада от проверка на място, се установявало, че тези дейности са неизвършени, като този факт е констатиран и от техническата експертиза. По отношение на т. II, съдът приел, че ползвателят е посочил позиции на единични цени, които са по - ниски спрямо посочените в Анекс № 4 към Административния договор, което обосновавало законосъобразността на отказа на ДФ „Земеделие“. Относно т. IV от оспореното решение на ДФ „Земеделие“, съдът приел, че по отношение на нея е налице неточно изпълнение на инвестицията в хипотеза, когато ползвателят на помощта е придобил активи - предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА - когато констатираните отклонения водят до недопустимост на заявените за подпомагане дейности или разходи, с което е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредба № 12. Приел, че разходите за тези активи са недопустими и не отговарят на условието на чл.29, ал.10 Наредбата, т.е. кандидатът не е представил най-малко три съпоставими независими оферти. Във връзка с отказа за финансиране в т. V, съдът приел за правилно, че част от оборудването не е свързано с вида на социалния център. В тази част, съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по въпрос № 5, поради неговата необоснованост и неправилност. Приел, че недопустимите за финансиране разходи са в размер на 81 840,11 лв., определени на основание чл. 30, т. 9, чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 и чл. 9, ал. 1, т. 22, б. „д)“ от Договора. Относно т. VI, т. 1 първоинстанционният съд, приел за правилно установено от административния орган, че от приложения договор от 20.09.2016 г. сключен със "С. Б. Агростратеджис" ЕООД, е налице надвишаване на допустимите разходи с 1 362,54 лв., тъй като надхвърлят с 1% допустимите разходи по чл. 29, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 12. Въз основа на изложените съображения съдът е обосновал изпълнение на материалноправните предпоставки и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Според настоящия съдебен състав, съдебното решението в частта, с която жалбата на от Сдружение "Таланти и иновации" е отхвърлена по т. I и т. II от решението на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения, изразяващи се в неправилно оценяване на доказателствата по делото, не обсъждане на възраженията на жалбоподателя, както и че решението е необосновано от установените по делото факти и е немотивирано. При постановяване на обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на Сдружение "Таланти и иновации" срещу т. I и т. II от административния акт, не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Административният съд е осъществил подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително на заключението от назначената съдебно-техническа експертиза, която е имала за задача да установи дали е налице съответствие на договорените и изпълнени СМР, реално и точно ли са извършени всички дейности. Правилен е изводът на съда, че от оспорения акт, както и от приложените по делото доказателства и заключението на вещото лице става ясно каква е разликата между действително извършени СМР и неизвършените такива. В административния акт, органът се е позовал на извършената проверка на място, която е установила, че заявените разходи по 40-те позиции не са реално извършени. От заключението на вещото лице се установяват дейностите, които са изпълнени в по-малки количества, но е следвало да бъдат извършени съгласно договора и анексите и приложенията към тях. Правилно е прието, че инвестицията е изпълнена неточно по смисъла на чл.48, ал.1, т.6 от Наредбата. По делото няма доказателства, че за тези количества дейности е била налице конструктивна невъзможност за тяхното реализиране. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е дописал основанието за отказ по отношение на т. II от решението на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл.48, ал.1, т.2 от Наредба №12, РА може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските и не представи изисканите му от РА документи в срока по чл. 46, ал. 2. Видно от представените доказателства по делото с писмо с изх. № 01-6300/106 от 22.01.2021г. (лист 324 от делото) ДФ „ Земеделие“ е изискал да се представи обяснение относно причините довели до промяна на параметрите и характеристиките на активите, както и да бъде представена сравнителна таблица с количества и единични цени на одобрените и заменени активи. От протокола за корекция на ППП от 15.10.2020г. за активите: „Радиаторен автоматичен обезвъздушител“; „Спирален вентил 11/2“; „Нагнетателна решетка 400/200, с регулираща секция“; „Доставка и монтаж на осветително тяло LED 38W, IP21,230V, 60x60 см. за окачен таван“; „позициониращ триъгълник дължина 30 см., ширина 12 см. цветове по избори“ и „Задна опора при ходене“, се установява, че единичните им цени са по – ниски от единичните в Анекс №4 към Договора. Ползвателят не е представил обяснение и сравнителна таблица защо единичните цени на активите са по-ниски. Следователно, заявените за възстановяване разходи направени, за тези активи, по Анекс №4 не съответстват на реално извършените разходи от ППП от 15.10.2020г. Ако бъдат уважени заявените разходи на по-високи цени от Анекс №4, която ползвателя иска да му бъде платена, същите ще бъдат получени в нарушение на договора. Предвид гореизложеното и с оглед приетото от първоинстанционния съд, административният орган правилно ги е определил за недопустими съгласно чл.48, ал.1, т.2 от Наредбата. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател, че решението на АССО, в частта, с която жалбата е отхвърлена по т. IV и т. V от решението на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е неправилно, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят неговата необоснованост. Неправилно са оценени събраните по делото доказателства. Административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.29, ал. 10 от Наредбата. Съгласно тази норма, за всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 8, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец съгласно приложение № 7, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор, основан на икономическите особености и технически решения на строителния метод и/или предоставената услуга. Видно от доказателствата по делото, се установява мотивирана обосновка за избора на активите в т. IV от решението ДФЗ и как ще бъде калкулирана цената, поради което отпада необходимостта от представянето за три съпоставими независими оферти. В писмо от камерата на строителите /л. 343 от делото/, е обяснена калкулацията на отделните позиции по договора по част „Доставка на обзавеждане и оборудване“. В калкулацията са заложени следните параметри - 80% стойност на оборудване и обзавеждане по доставни цени, 8% транспортни, доставни-складови и монтажни работи, 2% допълнителни общи и непредвидени разходи, 10 % печалба. Представени са офертни предложения /вкл. активите по т. IV/ и обяснение от фирма „Стримона Строй“ ЕООД /л.422 от делото/, че при закупуването на компютърната техника, сървъри и телевизори, същите не са налични на пазара. Пояснено е, че разминаванията в характеристиките на активите са несъществени, тъй като техническата характеристика на активите одобрени по Договора са почти еднакви и са с по-добри. От заключението на вещото лице се установяват разлики, които са само в марката и модела на доставената техника, поради изчерпването им на пазара в момента на закупуването. Посочено е, че договорената техника е от датата на договора през 2018г., а нейното закупуване е чак през 2020г., като за изпълнението на договора е закупена техника с други технически параметри, който са със сходен/аналогични функционални характеристики на същите цени като договорените. От анализа на представените по делото писмени доказателства се установява, че ползвателят на помощта е придобил същите активи, каквито са по договора, поради което не се установява допуснато нарушение на договорно и нормативно задължение на ползвателя. Необосновано и неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по въпрос №5 от експертизата. Съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал /недопустими или ирелевантни/, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема за установено по вътрешно убеждение при съвкупна преценка на всички доказателства. В случая, такива мотиви са направени от съда по всички отговори на вещото лице, но такъв не е направен по отговора на въпрос №5 от експертизата. Излагайки констатациите си за установената по делото фактическа обстановка и посочвайки спорните между страните въпроси, първоинстанционният съд е очертал предмета на правния спор. Именно един от спорните моменти по делото е въпросът дали част от оборудването е свързано с вида на социалния център. В конкретния случай, административният акт в частта по т. V е постановен в нарушение на материалния закон. ДФ „Земеделие“ е мотивирал акта си, че част от оборудването не е свързано с вида на социалния център и общата му стойност необосновано надвишават пазарната такава. Поради това, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба №12, органът е приел разходите за недопустими. Съгласно горецитираната разпоредба от Наредбата, допустими за финансова помощ са следните разходи за закупуване на нови транспортни средства, мобилни обекти, оборудване и обзавеждане до пазарната им стойност, включително чрез финансов лизинг, съгласно допустимите за подпомагане дейности по чл. 4. Съгласно чл.4 от Наредба №12 по подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" се предоставя финансова помощ за подпомагане дейности изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на социална инфраструктура за предоставяне на услуги, които не са част от процеса на деинституционализация на деца и възрастни, включително транспортни средства. Настоящият изграден център функционира като социална услуга за интеграция и рехабилитация на деца с увреждания. Видно от описаните активи в решението на ДФ „Земеделие“, същите са от типа: „Карти: Говорна терапия“; „Масажор“; „Слушалки с костна проводимост“; „Уред за забавяне на говора“; „Орално-назални слушалки“ „Анти гняв сет“ и др., които по своята същност се установява, че са пряко предназначени за интеграция и рехабилитация на деца с увреждания. Следователно, активите са допустими дейности съгласно чл. 4 от Наредбата. На следващо място, необосновано и неаргументирано първоинстанционният съд е възприел извършеното „пазарно проучване“ от административния орган, но няма доводи защо не кредитира пазарното проучване направено от вещото лице. Методологията, използвана от вещото лице, почива на обективни критерии. Изготвянето на оценката на активите е направено по Българските стандарти за оценяване /БСО/ приети 2018г. от Камарата на независимите оценители в България /КНОБ/. Извършен е сравнителен анализ на офертните цени по делото /л. 437/ с цени от различни специализирани фирми за сходни специализирани активи към момента на покупката, като е отчетен коефициентът на инфлация. Важно е да се отбележи, че оценката отчита макроикономическата рамка и специфичните пазарни условия към момента на сключване на договора през 2018 г. и по време на изпълнението му. За разлика от него, „пазарното проучване“ на ДФЗ е от интернет публикации и общи бази данни. За някои активи от позиция 373: „волейболна топка“, „баскетболна топка“, „хандбална топка“ и др. до позиция 419 от приложение №4 към заключението на вещото лице, са за масови артикули без да е отчетен специфичният характер на специализираното логопедично и рехабилитационно оборудване. Изводът на органа за надвишаване на пазарните цени е опроверган от заключението на вещото лице, според която пазарната стойност на активите ненадвишава заявените разходи от ползвателя, поради което отказът за финансиране е неправилен и незаконосъобразен. Решението е неправилно и в частта по т.VI, т.1 от решението за отказ за изплащане на финансовата помощ. В жалбата до първоинстанционния съд е направено възражение, че за същото нарушение по същите договори има влязло в сила решение №342 от 27.03.2023г. постановено по адм. д. №1055/2022г. на Административен съд-София-област, оставено в сила с решение №11398/22.11.2023г. по адм.д.№6051/2023г. на Върховен административен съд. В случая първоначално издаденият административен акт – т.4 от решение № 01-6300/1199/23.09.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е издаден за недопустими за финансиране разходи на основание чл.29, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Наредба №12 за консултантски услуги, включително и по договор от 20.09.2016г. със „С. Б. Агростратеджис“ ЕООД. Общият размер на финансовата корекция по т.4 за консултантски разходи, свързани с управление на проекта е 14992,70лв., като в този общ размер е включен и договора с „С. Б. Агростратеджис“ ЕООД. С решение №342 от 27.03.2023г. постановено по адм. д. №1055/2022г. на Административен съд-София-област, съдът е отхвърлил жалбата на Сдружение "Таланти и иновации" по т. 4 от решение № 01-6300/1199/23.09.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е отказано плащане за недопустими за финансиране разходи в размер на 14992,70лв, като е прието, че в тази част акта е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения и при правилно прилагане на относимите материално правни разпоредби. Неправилно при това положение, съдът приема, че този договор не е включен в произнасянето по адм.д.№1055/2022г. на АССО. По изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното съдебно решение е неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил оспорването по т.IV т.V т.VI, т.1 на обща стойност 120116,28 лева. В тази част решението следва да бъде отменено и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което да бъде отменен в тази част оспорения административен акт. Решението е правилно в частта, с която съдът е отхвърли оспорването по т. т.I, т.II и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, са частично основателни исканията на страните за присъждане на разноски по делото. Видно от представения списък и приложените по делото доказателства, касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 1 123 лв. - представляваща държавна такса, депозит за вещо лице за СТЕ в размер на 1 600 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 12 315,78 лв. /по договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г., фактура №0000000067 от 11.12.2024г./, в общ размер на 16 161,78 лв. или 8 263,39 евро. От ответната страна е направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което се преценява като неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство. Настоящият съдебен състав след като съобрази крайният изход от дело, след частичното уважаване и отхвърляне на жалбата, приема че разноските следа да бъдат определени съобразно частта, до която са уважени за всяка страна. В полза на Сдружение "Таланти и иновации" следва да бъдат присъдени разноски до размера на 13 833,89 лв. или 7 073,16 евро. В полза на ДФ "Земеделие“ също следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение определени в максимален размер от 450лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административно дела с материален интерес над 10 000 лв., какъвто е настоящият случай, възнаграждението може да се увеличи с до 50 на сто от максималния или 675 лева. Разноските на ДФ "Земеделие“ следва са съобразени с частта,у с която оспорването е отхвърлено и намалени до размера на 85,94 лв. или 43,94 евро. При компенсация на дължимите разноски съобразно отхвърлената и уважената част на касационната жалба Държавен фонд „Земеделие“ следва да заплати на Сдружение „Таланти и иновации“ разноски по делото в размер на 7029,22 евро, равностойност на 13747,95лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение