Определение № 13 от 05.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 54/2020 г.

Производството е по реда на чл. 354, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на адв. С. Г. – повереник на частния обвинител Я. А. срещу разпореждане от 13.11.2019 г. на съдията- докладчик по внох № 99/18 г. на АСпНС. Представителят на ВКП изразява становище, че разпореждането на съдията –докладчик е правилно, тъй като касационната жалба не е подадена в цялост, въпреки дадения срок. ВКС –Първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си намери следното: Частната жалбата е неоснователна. С присъда № 12 от 10.04.2019 г. постановена по внохд № 99/19 г. Апелативният Специализиран наказателен съд е отменил първоинстнационната присъда по нохд № 171/16 г. на СпНС, в частта, в която подс. М. Р. М. е бил оправдан по чл. 213а вр. чл. 26, ал.1 от НК и вместо това признал подсъдимият М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което е бил задържан под стража и го осъдил да заплати направените разноски в размер на 555,04 лв. Потвърдил присъдата в останалата и част. Срещу присъдата в законовия срок е подадена касационна жалба от частния обвинител Я. М. А. чрез повереника му адв. С. Г., в която е направено искане за отмяната й. Посочено е, че подробни съображения ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите. Мотивите са изготвени на 13.09.2019., за което частният обвинител е бил уведомен със съобщение, получено от съпругата му на 24.09.2019 г., а повереникът му- адв. Ст. Г. на 3.10.2019 г. е уведомена лично. В съобщенията изрично е посочено, че в седмодневен срок от връчването им жалбата може да бъде допълнена. На 10.10.2019 г. адв. Г. изпратила по пощата становище против възражение на подс. Д. А. и „мотиви към касационна жалба“, имащи характер на допълнение. С резолюция от 17.10.2019 г. съдията- докладчик указал на адв. Г. да „представи в седмодневен срок жалбата в цялост“. Адв. Г. е била уведомена на 1.11.2019 г. лично. Това не е било сторено и за това, съдията- докладчик е върнал жалбата с разпореждане от 13.11.2019 г., уведомление, за което е получено лично от адв. Г. на 7.01.2020 г. и е обжалвано от нея с частна жалба от 14.01.2020 г. Проследената до тук хронология по движение на касационната жалба налага извода, че съдията- докладчик е изпълнил задълженията си да администрира процесуалния документ. Последният обаче не е годен да постави началото на касационното производство, тъй като не отговаря на изискванията на закона посочени в чл. 351, ал.1 и ал. 3 от НПК. Жалбата е бланкетна, а допълнението към нея съдържа само първа заглавна страница - от кого е депозирана, до кой съд е адресирана и срещу кой съдебен акт. В него отсъства аргументация в подкрепа на релевираните касационни основания и данните, които ги подкрепят, както и не е подписано от подателя. Въпреки дадения седмодневен срок за отстраняване на порока, адв. Г. не е отстранила посочения недостатък и за това правилно жалбата е върната, тъй като съдържанието й не позволява очертаване на пределите на касационната проверка. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 351,ал. 6 от НПК ВКС, Първо наказателно отделение