Определение № 7466 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Н. Д. от гр. Пловдив, чрез пълномощник, против определение № 5386 от 11.05.2026 г. по адм. д. № 1165/2026 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от Д. жалба срещу отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив да разгледа по същество заявление/искане за подновяване на СУМПС и заявление/искане за възстановяване на контролни точки, обективиран в писмо с рег. № 103000-8976/09.04.2026 г., и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е определил точно предмета на спора. Д. твърди, че не оспорва писмото, а отказ да му бъде предоставена административна услуга, изразяваща се в това, че е бил поставен в невъзможност да подаде заявления за подновяване на СУМПС и възстановяване на отнети контролни точки. Сочи, че е поискал услугата на гише в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, но е получил от служител отказ да му бъдат приети заявленията. Според него писмото е просто доказателство за отказа, а не изричен отказ, подлежащ на съдебно оспорване. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. В. Н. Д. е подал пред Административния съд - Пловдив жалба срещу "отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив да разгледа по същество заявление/искане за подновяване на СУМПС и заявление/искане за възстановяване на контролни точки, обективиран в писмо рег. № 103000-8976/09.04.2026 г.". Видно е от данните по делото, че Д. е сезирал началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив с придружаващо писмо с № 103000-8679/07.04.2026 г., в което е изложил, че при опит да подаде на гише в сектор "Пътна полиция" заявления за възстановяване на контролни точки и подновяване на свидетелство за управление на моторно превозно средство му е отказано да бъдат приети, тъй като са му отнети повече контролни точки от притежаваните максимален брой по закон. Поискал е от началника на сектора да разпореди на компетентните служители незабавно да приемат и обработят заявленията му за възстановяване на контролни точки и за подновяване на СУМПС, както и да бъде извършена корекция в информационните масиви, като невлезлите в сила наказания не бъдат калкулирани като ефективно отнети точки. Сезираният орган, с писмо рег. № 103000-8976/09.04.2026 г., е уведомил В. Д. относно издадени наказателни постановления на лицето, фишове и съставени АУАН, посочил е броя на отнетите контролни точки и е обяснил, че след изтичане на срока за обжалване наказателните постановления са влезли в сила, а само съдебно решение може да бъде основание за промяна в броя на контролните точки. Приел е, че действията на служителите са правомерни, а отправеното искане - неоснователно. Първоинстанционният съд е обосновал извод за недопустимост на оспорването. Приел е, че В. Д. е оспорил отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив, обективиран в писмо с рег. № 103000-8976/09.04.2026 г., да разгледа по същество искане за подновяване на СУМПС и възстановяване на контролни точки. Според съда лицето не е отправило до този орган искане за подновяване на СУМПС и възстановяване на контролни точки, а искане да разпореди на компетентните служители незабавно да приемат и обработят заявленията на В. Н. Д. за възстановяване на контролни точки и за подновяване на СУМПС, поради което този орган не дължи произнасяне по исканията за подновяване на СУМПС и възстановяване на контролни точки и такова липсва в писмото. Съдът е посочил, че твърденият отказ на служител да приеме заявление е фактическо действие по смисъла на чл. 256 АПК. Разпоредбата регламентира защита срещу всякакви фактически действия на администрацията, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на такива актове. В АПК не е предвидена процедура за обжалването им по административен ред пред по-горестоящия административен орган, каквото по същество е направил Д. с придружаващото писмо. Според съда писмото има правната характеристика на сигнал за незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностните лица, ръководени от началника на сектор "Пътна полиция". Според съдържанието на писмото съдът е приел, че то има уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт. Тъй като АПК не предвижда задължение за компетентните органи да предприемат действия по изпълнението по сигнал, подаден от гражданин, бездействието на оправомощения орган в тази хипотеза не подлежи на съдебен контрол както в хода на изпълнителното производство, така и по реда на чл. 256 АПК. Така мотивиран, съдът е приел подадената жалба за процесуално недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.1 АПК. Определението е неправилно. Предметът на съдебното оспорване се извежда от изложените в жалбата, с която съдът е сезиран, фактически и правни твърдения, като дължимото от съда произнасяне е по формирания петитум/искане на жалбоподателя. Видно от съдържанието на подадената до Административния съд - Пловдив жалба, В. Д. изрично е посочил, че оспорва "отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив да разгледа по същество заявление/искане за подновяване на СУМПС и заявление/искане за възстановяване на контролни точки, обективиран в писмо рег. № 103000-8976/09.04.2026 г.". Искането на Д. е съдът да "отмени отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив да разгледа по същество искането ми за подновяване на СУМПС и възстановяване на контролни точки". Изложените в обстоятелствената част на жалбата хронологически проследени факти и твърдения представляват мотивите към твърдяна основателност на съдебното оспорване с конкретно посочен предмет и формиран петитум. Нито в подадената до АС - Пловдив жалба, нито в хода на производството пред този съд В. Д. е отправил искане за защита срещу отказ за предоставяне на административна услуга, изразяваща се в отказ на служител на гише да приеме подадени от лицето заявления за подновяване на СУМПС и възстановяване на контролни точки. Лицето е подало до горестоящия орган - началникът на сектор "Пътна полиция", придружително писмо № 103000-8679/07.04.2026 г., в което е посочило, че не са му приети двете заявления на гише и е получил отказ от служител, защото са му отнети всички контролни точки, поради което е сезирал началника на сектор "Пътна полиция". Именно с това придружително писмо той е поискал от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив да се произнесе по исканията, както и да бъде извършена корекция в информационните масиви, като невлезлите в сила наказания не бъдат калкулирани като ефективно отнети точки. Първоинстанционният съд, от една страна, е разгледал като предмет на оспорване бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, изразяващо се в отказ на служител да приеме заявленията на жалбоподателя, като е приел, че АПК не предвижда обжалване на такова фактическо бездействие пред по-горестоящ административен орган. Този извод е неправилен. Твърденията на жалбоподателя и изрично отправеното до съда искане не изпълват състава на търсена защита по чл. 256, ал. 1 АПК. Тази разпоредба се отнася за бездействие по задължение, което пряко рефлектира в правната сфера на търсещия правна защита и което не е елемент на административно производство, което завършва с административен акт. Ако съответното действие е елемент на фактическия състав на административно производство, чиято цел е формирането на волеизявление на органа, защитата срещу неизвършването му е осигурена чрез оспорването на съответния акт или на мълчаливия отказ на органа да го издаде. Съдът, от друга страна, е приел, че началникът на сектор "Пътна полиция" няма задължение да се произнесе по подаденото от Д. "придружително писмо", тъй като същото по своето съдържание представлява сигнал за незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностните лица, ръководени от началника на сектор "Пътна полиция". Посочил е, че адресатът на сигнала няма задължение за произнасяне, поради което неговото бездействие не подлежи на съдебен контрол. Оспореното писмо има само уведомителен характер. Този извод противоречи както на съдържанието на оспорения отказ, така и на дадената с чл. 107, ал. 4 АПК дефиниция на "сигнал". Сигналите касаят извършени нарушения, а не преценка на органа по същество досежно материалноправните предпоставки за упражняване на съответното властническо правомощие. Според първоинстанционния съд Д. не е сезирал началника на сектор "Пътна полиция" с искане за подновяване на СУМПС и възстановяване на контролни точки, а с искане да разпореди на компетентните служители незабавно да приемат и обработят заявленията на лицето, с които се иска възстановяване на контролни точки и подновяване на СУМПС, поради което органът не дължи произнасяне по съществото на тези искания. Този извод е неправилен. Безспорно преценката за допустимост на оспорването включва проверка на предмета на искането, с което жалбоподателят е сезирал началника на сектор "Пътна полиция", както и преценка дали органът има задължение да се произнесе по това искане. В. Д., сезирайки началника на сектор "Пътна полиция" след твърдян отказ да му бъдат приети заявления на гише (каквито изготвени и неприети заявления жалбоподателят не е представил по делото), е постигнал преследваната от него цел да му бъдат приети исканията за възстановяване на контролни точки и подновяване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Макар и непрецизно, изложеното в придружителното писмо от 07.04.2026 г. съдържа както фактически, така и правни твърдения по същество, а именно, че следва да му бъдат възстановени контролни точки и да му бъде подновено СУМПС. Действително, писмото съдържа и искане да бъдат задължени компетентните служители да му приемат и обработят заявленията за възстановяване на контролни точки и подновяване на СУМПС, но при положение, че органът е обективирал изрично волеизявление по тях, то е безпредметно предприемането на действия на гише. С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че жалбата на В. Д. пред АС - Пловдив е процесуално допустима. Същата е подадена срещу административен акт - отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив да разгледа по същество искане за подновяване на СУМПС и за възстановяване на контролни точки, обективиран в писмо с рег. № 103000-8976/09.04.2026 г. След като В. Д. е отправил до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, за органа възниква задължение да се произнесе по искането по същество или да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Административният съд - Пловдив не е разгледал и не се е произнесъл по съществото на сложения пред него за разглеждане правен спор - изричният отказ на административния орган да разгледа отправеното до него искане. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган да се произнесе по искането, с което е сезиран. Като е приел извод за недопустимост на подадената жалба поради липса на годен за оспорване административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора в производство по чл. 197 и сл. АПК. Воден от горното, Върховният административен съд