Определение № 4123 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3162/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. К. срещу Определение № 75/19.01.2026 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело № 211/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. С. К. срещу изричен отказ на Българска народна банка (БНБ) да изтрие лични данни от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в отговор с изх. №БНБ-19008/05.02.2025 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи, че мотивите на съда са противоречиви, а изводът му, че писмото не обективира отказ на администратор на лични данни за неправилен. Излага съображения, че БНБ е администратор на лични данни, че обжалваният отговор с изх. №БНБ-19008/05.02.2025 г. съдържа отказ за изтриване на лични данни, поради което подлежи на обжалване. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Лимберов. Ответникът - Българска народна банка оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от служител с юридическо образование Драгинова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: Между М. С. К. и „Юробанк България“ АД е сключен Договор за потребителски кредит от 08.07.2011г. С договор за цесия вземането е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и същото е заведено в ЦКР към БНБ с идентификатор № EOSDP00000000 1350378. Вземането е погасено по давност. М. К. е отправил искане, на основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ към „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изтриване на личните му данни от регистрите на дружеството и от ЦКР, поради погасяване по давност на вземането. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е приело за основателно възражението за погасяване на задължението по давност и искането за изтриване. Дружеството е уважило исканията на К., като е изтрило личните му данни от собствените си регистри и е подало заявление към ЦКР с информация, че вземането вече не е активно. Не е налице спор между страните по облигационното отношение, че вземането е погасено по давност. Въпреки подаденото коригиращо заявление към ЦКР, към настоящия момент личните данни на М. К. продължават да се обработват от ЦКР към БНБ. На 24.01.2025г. М. К. депозира при БНБ заявление по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, с което е поканил БНБ да изтрие личните му данни от ЦКР. На 05.02.2025г. с отговор с изх. №БНБ-19008/05.02.2025г. Българската народна банка изрично отказва исканията на М. К.. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че БНБ не е надлежен ответник в производството и по отношение на нея производството следва да бъде прекратено. В тази връзка е изложил съображения, че предвид чл. 17 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (Наредба № 22 от 16.07.2009 г.) отговор с изх. №БНБ-19008/05.02.2025г. не обективира отказ на администратор на лични данни по смисъла на § 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, а има само информационен характер за извършената по искане на жалбоподателя проверка в системата на ЦКР и за начина, по който се извършва корекция на информацията в ЦКР. Извел е извод, че в случая не е налице волеизявление на административен орган, имащо характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК или по чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който да подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК. След анализ на чл. 56 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), чл. 10, чл. 15, чл. 17 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. съдът е посочил, че нормативната уредба не създава задължение на БНБ по нейна инициатива да проверява и заличава подаваната към ЦКР информация за кредитна задлъжнялост, тъй като това е изцяло в задълженията на банките или финансовите институции. Посочил е още, че правомощията на БНБ по чл. 25 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. са за осъществяване на контрол за спазване на условията и реда за подаване и ползване на информация от ЦКР, както и за създаване и поддържане на специален регистър по чл. 19а, ал. 2 от институциите и органите по чл. 4, ал. 1 и 2, което не включвало задължение за проверка верността на информацията като вид и размер на кредитната задлъжнялост, нито разрешаване на спорове между финансовите институции и клиентите им. По тези съображения е извел извод, че жалбоподателя няма правен интерес да насочва претенциите си към БНБ. Определението е неправилно. Производството пред АССО е образувано по жалба на М. С. К. срещу изричен отказ на БНБ да изтрие лични данни от ЦКР, обективиран в отговор с изх. № 19008/05.02.2025 г. Видно е от доказателствата по делото, че обжалваният отговор с изх. № 19008/05.02.2025 г. е постановен по повод заявление от М. С. К., с което същият е упражнил право по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е поискал изтриване на негови лични данни от ЦКР, който се организира и поддържа от БНБ като част от Интегрирана информационна система, която съдържа информация за кредитната задлъжнялост на клиентите към субектите посочени в чл. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят счита, че с обжалвания от него отговор от БНБ са нарушени правата му по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 поради което е обжалвал постановения в отговор на заявлението му акт. Неправилно решаващият съд е приел, че БНБ не е надлежен ответник. Оспорва се акт на БНБ, подписан от директор на дирекция „Регистри“ в БНБ и от длъжностното лице по защита на данните, постановен по заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Доколкото се касае за акт на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, надлежният ответник в производството е именно БНБ. Въпрос по съществото на спора е дали правилно е отказано извършването на корекция на подаваните от институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данни и дали е постановен отговор от администратора на лични данни. Обжалвания отговор на БНБ засяга правата и законните интереси на жалбоподателя (сега частен жалбоподател), поради което същият има правен интерес от оспорването. В този смисъл е и Определение № 1234 от 4.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 926/2026 г. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение