Определение № 6313 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2025 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от „Селави Ком“ ООД срещу определение № 7586 от 05.03.2025г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 63 състав по адм.д.№2202/2025г. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение. Заместник директора на Дирекция „Миграция“, редовно уведомен по реда на чл.232 от АПК, не е подал писмено възражение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Отказ, рег. № 5354р-2219 от 28.01.2025 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", на В.-К. Н., гражданин на Израел, издаден от заместник директор на Дирекция "Миграция"-МВР. Съдът е оставил без разглеждане подадената жалба, като е приел, че е процесуално недопустима на посочено правно основание чл.159, т.2 от АПК. Съдът е приел, че подателят на жалбата не е страна по административното правоотношение и не е носител на потестативното право на жалба, независимо от това, че има право да започне административното производство. Според съда в случая не е депозирана жалба от адресата на акта. Липсва и пълномощно, с което адв. Д. Христев, да е процесуален представител на В.-К. Н.. Съдът приема, че жалбата е подадена от лице, което е извън обхвата на чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 153 от АПК, поради което и жалбата като депозирана от лице, което не активно процесуално легитимиран носител на правото на жалба срещу конкретния акт, е недопустима на осн. чл. 159, т. 2 от АПК и като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е неправилно. Неправилен е мотива на съда, че жалбата е подадена от страна, която не притежава процесуална легитимация, предвид разпоредбата на чл.147 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващият мотив на съда, да приеме, че разглеждането на жалбата е недопустимо е мотивирано с разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК наличие на правен интерес от оспорване на административния акт. В противоречие с изложените мотиви съдът е посочил като правно основание за оставяне на жалбата без разглеждане чл.159, т.2 от АПК – оспорващият е неправосубектен. Посоченото правно основание няма нищо общо с изложените мотиви относно наличие на правен интерес от оспорването, като в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК. Според настоящият състав необоснован е правният извод на съда за липса на правен интерес за оспорващото дружество С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Конституционния принцип е развит и с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съгласно този текст право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които този акт поражда задължение. При тази обща регламентация на правния интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, не може да се приеме, че търговското дружество, по чиято инициатива е започнало административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, няма правен интерес от оспорване на постановения по негово заявление отказ. Постановения отказ засяга пряко права на оспорващото дружество, доколкото видно от подаденото заявление дружеството като работодател е поискало разрешение за продължително пребиваване в страната на чужд гражданин, с което да бъде допуснат до българския пазар на труда високо квалифициран чужденец, за да бъде подобрена дейността на търговското дружество жалбоподател, като в тази връзка към заявлението е подадена и подробна обосновка от работодателя. Този извод се подкрепя и от изричната законова възможност по чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ, заявлението да бъде подадено и от работодателя. Освен, че лицето, по чиято инициатива е започнало административното производство безспорно притежава качество на процесуално легитимирана страна в производството по оспорване на постановения отказ, безспорно е и засягането на правата на работодателя, за който се прегражда възможността да реализира правата си по възникналото трудово правоотношение, съгласно приложения трудов договор с чуждия гражданин. С оглед на тези мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Търговското дружество „Селави Ком“ ООД има правен интерес да оспори постановения по негово заявление отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", на В.-К. Н., гражданин на Израел. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение