Определение № 146 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1917/2014 г.

Производството пред ВКС е инициирано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод постановен от Районен съд /РС/- Петрич съдебен акт от 01.12.2014г., с който е повдигнат спор за определяне подсъдността по чнд №1186/2014 г., по описа на съда. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от РС - Благоевград. Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В Благоевградски РС е депозирано предложение от д-р Я., в качеството му на управител на [фирма], за промяна на принудителната медицинска мярка по отношение на С. Г. В. от чл.89, б.”б” на чл.89, б.”а” от НК, съпроводено с изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза за актуалното здравословно състояние на лицето. С разпореждане на съдията-докладчик от 24.11.2014г. производството по образуваното чнд №1714/2014г. е прекратено, с аргументи, че разпоредбата на чл.432 от НПК не следва да се тълкува изолирано от уредената в чл.428-чл.431 от НПК процедура, предписваща разглеждане на делото от съда по местоживеене на лицето, за което се иска прилагане на принудителни медицински мерки и то е изпратено на РС-Петрич по компетентност. Със съдебен акт от 01.12.2014г., по чнд №1186/2014г., Петричкият РС, след преглед на практиката на ВКС по приложението на чл.428-чл.432 от НПК, констатирал неправилност на изводите на РС-Благоевград, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне, и повдигнал препирня за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че визираното дело следва да бъде разгледано и решено по същество от Благоевградски РС. Буквалното и логическо тълкуване на правните норми на чл.428-чл.432 от НПК обосновава заключение, че съдът по местоживеене на лицето е компетентен само при първоначалното вземане на принудителна медицинска мярка. При последващото разглеждане на принудителната мярка подсъдността е предопределена от субекта-инициатор на съдебното производство и следва местонахождението на лечебното заведение, в което се осъществява принудителното лечение. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение