Решение № 6623 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2011 г.

Решение № 6623 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Илиян Матеев" - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Иван Демерджиев срещу решение № 1068/16.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2498/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 131001763/30.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърден с решение № 769/21.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която на едноличния търговец е начислен допълнително ДДС за периода 15.07.2007 г. - 29.02.2008 г. в размер на 14 965,90 лв. и лихви - 5 146,13 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските, в тежест на касатора в размер на 852,24 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, свързани с провеждането на ревизията, на които първоинстанционният съд, извършвайки служебна проверка на издадените ЗВР е направил неправилния извод, че са спазени законовите изисквания. Допуснати са според касатора и нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК, които са във връзка с оплакването за немотивираност на решението. Не са разгледани от съда доводите на касатора за допуснати по време на ревизията на множество нарушения на процесуалните правила, което е опорочило процеса на събиране на доказателства. Неправилно според касатора съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като се има предвид, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК. Касаторът твърди, че неправилно съда се е позовал на ТР № 5/2004 г., доколкото същото касае липсата на кои реквизити във фактурата е винаги основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Депозирана е по делото писмена защита от адв. Демерджиев. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез депозирана по делото писмена защита я оспорва с подробно изложени доводи и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно е установено, че касаторът е достигнал облагаемия оборот по чл. 96 ЗДДС и е следвало да се регистрира по ЗДДС, поради което като е приел съдът, че законосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС е постановил правилно решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията е установено, че за процесния период по ЗДДС - 15.07.2007 г. - 29.02.2008 г. ЕТ "Елиян Матеев" е осъществявал основна дейност - обслужване на кафе-аперитив и ученически бюфет, като за отчитане на приходите от продажби в брой е регистрирал 6 бр. касови апарати. Съдът е приел за установено от ревизията, че при проверка в информационната база на НАП "VAT-8" и извършени насрещни проверки на доставчици е направен извод, че някои от издадените фактури за закупени стоки, по които едноличният търговец е получател не били отразени в неговото счетоводство, нито пък е отчетена от него последваща продажба. Съдът е потвърдил констатациите на ревизиращите органи, че са налице укрити приходи и затова правилно ревизията била извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът също така е възприел констатациите на приходните органи, че за периода от месец януари до месец юни 2007 г. жалбоподателят е достигнал облагаемия оборот по смисъла на чл. 96 ЗДДС и е прието, че е следвало да подаде заявление до 14.07.2007 г. Съдът е обсъдил, че с договор за прехвърляне на търговското предприятие от 27.02.2008 г. при условията на чл. 15 ТЗ и затова е прието, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС периодът, за който е дължим ДДС е този, определен от ревизията - 15.07.2007 г. до 29.02.2008 г. Съдът не е възприел възраженията на жалбоподателя, че след като фактурите с предмет закуски, питки, захарни изделия и цигари не носят неговия подпис, то това означава, че той не ги е получил. Съдът се е позовал на ТР № 5/2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС относно реквизитите на първичните счетоводни документи. Според съда процесните фактури съдържат достатъчно информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, поради което е приел, че е без значение установеното от съдебно-графологическата експертиза, че фактурите не носят подписа на едноличния търговец. Съдът е обсъдил определения среден процент на надценка на процесните стоки, с изключение на цигарите и е приел, че тя е въз основа на годишната данъчна декларация за 2007 г. на търговеца, заверените счетоводни справки и оборотна ведомост и представлява разликата между приходите за продажба на стоки и отчетната стойност на продадените стоки за същия период и приходите от продажба на стоки, умножено по 100 или 68,75 %. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради установени укрити приходи от едноличния търговец, вследствие неосчетоводени фактури за стоки, посочени по-горе - различни видове закуски и цигари. Предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест пада върху ревизирания субект, който следва да опровергае констатациите на ревизионния акт. Възраженията, направени от процесуалния представител на жалбоподателя относно нарушения при провеждането на ревизията, не представляват самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, като се има предвид, че съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът е съд по същество и се произнася независимо от допуснатите нарушения при провеждане на ревизията, което означава, че не може да отмени акта на процесуално основание. В процесния случай от представените писмени обяснения на доставчиците на едноличния търговец се установява, че същите са му доставяли стоки, като в голямата си част това са цигари. Същите са потвърдили, че процесните фактури са издадени от тях, както и че транспортирането на стоките е за тяхна сметка. Няма спор между страните, че фактурите са осчетоводени от доставчиците и за това освен представените счетоводни документи по делото, са налице и данни в информационната система на НАП - "VAT-8". Съдът е приел в решението си, че освен тази информация на "VAT-8" - системата са извършени и насрещни проверки на доставчиците. Едно от оплакванията в касационната жалба е, че по делото липсват протоколи за насрещни проверки, което опорочавало ревизията. Такива протоколи наистина не са налице, но това не означава, че насрещни проверки са извършени. Видно от дадените обяснения от доставчиците, се установява, че по повод ревизията на касатора са им изискани от ревизията обяснения във връзка с процесните доставки, както и от представените фактури, касови бонове и експедиционни бележки, се установява, че тези доставки са извършени, а обстоятелството, че не са осчетоводени от получателя, явства на укрити доходи, поради което правилно ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК. В писмените обяснения от управителите на доставчиците изрично са посочено исканията от ревизиращите органи по повод насрещните проверки, поради което настоящият съд приема, че такива са осъществени и не е налице опорочаване на ревизията, каквито са твърденията в касационната жалба. Наличието на графологическа експертиза, която е установила, че част от фактурите не носят подписа на едноличния търговец, не означава автоматично, че те не са получени от него. В тази връзка правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ВАС, според което, когато са налице данни за страните по доставката, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, то тогава липсата на някои от реквизитите по чл. 7 ЗСч не може да лиши първичните счетоводни документи от тяхната доказателствена сила. Освен това по делото са представени и множество касови бонове за плащане в брой по процесните фактури, върху които фигурира подписа на касатора, което също показва, че доставките на стоките са извършени, но неосчетоводени от него. Наличието на експедиционни бележки, съдържащи се по делото и част от които носят подпис и на доставката, и на получателя също са в подкрепа на изложеното по-горе. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което то следва да бъде оставено в сила като правилно - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,