Решение № 5095 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2017 г.

Решение № 5095 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. от гр. В. чрез пълномощника си адв. Д. П. срещу решение № 1593/3.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2511/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частта, в която е отхвърлена жалбата й против РА № Р-03000314000987-091-001/23.04.2015 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 341/14.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 458,09 лв. и съответните лихви; за 2009 г. в размер на 2 041,57 лв. и съответните лихви; за 2011 г. в размер на 2 434,62 лв. и съответните лихви, за 2012 г. в размер на 3 146,64 лв. и лихви - 633,30 лв. (предвид, че в тази част за 2012 г. жалбата е отхвърлена изцяло, за разлика от останалите ревизирани периоди) и за 2013 г. в размер на 2 986,26 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка не е съгласна с приетото от съда, че липсват доказателства, че е получавала парични средства от бащата, майката, сестрата и брата на съпруга й, както и за получените обезщетения за отглеждане на малко дете и дарената от майка й сума от 25 000 евро, преведени по банков път. Твърди, че от представените извлечения от банковата сметка на съпруга Й. К. се установява, че същият е разполагал с парични средства по тези сметки в периода, в който се твърди, че е давал суми на брат си. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства - писмени и гласни поотделно и в съвкупност, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението в обжалваната част отмяна на ревизионния акт в същата част, както и да й се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП в депозирана по делото молба я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в обжалваната част. Позовава се на решение № 15/5.01.2018 г. по адм. дело № 5252/2016 г. на Първо отделение на ВАС на Й. К. - съпруг на касационната жалбоподателка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в случай, че от касационната жалбоподателка се претендират разноски за адвокат в размер над минимално определения, съобразно чл. 36 ЗА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли частично жалбата на В. К. - гр. В. за определените й с ревизионния акт, вследствие проведена ревизия по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че е било налично начално салдо, както и че е получавала дарения от роднини - нейни и на съпруга й Й. К.. Съдът е приел за неоснователни и твърденията й за получено дарение на парични суми от майка й Н. Ч., както и относно полученото парично обезщетение за отглеждане на едно дете, но за което съдът като преведено по банковата й сметка е приел, че то може да се вземе предвид само, когато от него са изтеглени суми. От писмените и гласни доказателства съдът е направил извод, че не са доказани твърденията относно получени от В. К. суми, които да бъдат включени като приходи в паричните потоци, изготвени в хода на ревизията. Освен това съдът е открил противоречие между писмените обяснения на Н. К. и показанията на Н. К. за сумата 18 000 лв. По същия начин не са кредитирани от съда и свидетелските показания за получени суми от брата на съпруга на ревизираното лице К. К. - 18 000 лв., 15 000 лв. и 10 000 лв., които последният бил спестил от работа в чужбина. Съдът е приел, че приходните органи при формиране баланса на разполагаемите средства неправилно са разделили данъчните години на части, но предвид частичната отмяна на ревизионния акт, вследствие така установеното от съда и че в тази част директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. не е подал касационна жалба, посочената част от решението не е предмет на касационен контрол от настоящия съдебен състав. Предвид установеното, съдът е приел за доказан от приходните органи недостиг за всяка една от ревизираните години за ревизираното лице, както следва: за 2008 г. в размер на 34 580,89 лв.; за 2009 г. в размер на 20 415,72 лв.; за 2011 г. в размер на 24 346,16 лв.; за 2012 г. в размер на 53 471,87 лв. и за 2013 г. в размер на 14 372,62 лв. и върху тези данъчни основи съдът е приел за дължими от В. К. следните размери на данъчните задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 3 458,09 лв. и съответните лихви; за 2009 г. - 2 041,57 лв. и съответните лихви; за 2011 г. - 2 434,62 лв. и съответните лихви, за 2012 г. - 3 146,64 лв. и съответните лихви и за 2013 г. - 2 986,26 лв. и съответните лихви. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда за дължимост на данъчните задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., вследствие на извършената ревизия по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Намалението на данъчните задължения от съда, както беше посочено по-горе е вследствие неправилното определяне на недостига на паричните средства от приходните органи на отрицателни месечни салда, а не на годишна база предвид, че се касае за годишен пряк данък, какъвто е данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ и годишна данъчна основа, върху която той се изчислява - арг. от чл. 17 ЗДДФЛ. Това е довело до частичната отмяна на акта в едната част, респ. отхвърляне в другата част и определяне на дължими данъчни задължения от В. К., които тя обжалва пред настоящия съд. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че не е доказано от жалбоподателката начално салдо към 1.01.2008 г. Правилно и приходните органи и съдът са приели, че в приходната част на паричните потоци за ревизираните години следва да се включат изтеглени суми от банкови сметки, получени обезщетения като разполагаеми парични средства, доходи от продажба на движими вещи, както и получени кредити, което е сторено от ревизиращите органи, както и срещу тях са отразени и направените разходи - внесените суми в банкови сметки, платени суми за телефон, ел. енергия и вода и а издръжка и живот, както и разходи за пътувания. За ревизираната 2008 г. правилно съдът е определил недостига, който се явява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 45 331,81 лв., вместо определения от ревизиращите органи - 46 998,12 лв. Относно приходната част на паричния поток за посочената година правилно съдът е потвърдил констатациите на приходните органи, които са включили извършеното от тях компенсиране от установените наличности в същата част на съпруга на жалбоподателката - Й. К.. За ревизираната 2009 г. правилно съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че не следва в приходната част да се включва обезщетението, изплатено на Койчева за отглеждане на малко дете, тъй като сумите от него се превеждат по банков път и може да се включват като доходи само, ако са налице доказателства, че същите са изтеглени. В тази връзка следва да се посочи, че и вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е потвърдило установеното и от органите по приходите, че обезщетението се е превеждало по банков път и не следва да се включва в паричните баланси, а сумите от него участват в тях чрез тегленето им в брой от същата банкова сметка, по която обезщетението е превеждано. За разходите съдът е възприел установеното от приходните органи по изготвения от тях паричен поток относно изплатени суми за услуги извършени от "МТел" услуги, разходите за издръжка и живот от НСИ, вноска за дялово участие в "Е. Б." ООД, както и изтеглени суми от банкови сметки и компенсиране на средства от съпруга й Й. К., поради което правилно е съпоставена приходната и разходната част, съотв. установения от съда недостиг, представляващ данъчна основа за облагане с данък върху доходите. Правилно е възприето от съда извършеното компенсиране пна недостига с разполагаеми доходи от Й. К.. За 2011 г. в приходната част на изготвения паричен поток съдът е потвърдил включените суми като доходи, вследствие изтеглянето им от Койчева от банковите й сметки. В разходната част са посочени, както разходите за живот и издръжка по данните от НСИ, така и внесена допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ в "Б." ООД. а и една част от недостига е компенсиран от наличностите на съпруга на касаторката. За 2012 г. също съдът е съобразил установените от ревизията доходи отново от изтеглени парични суми от банкови сметки на задълженото лице, а в разходната част - внасяни суми по банкови сметки и разходите за живот по данни от НСИ. За ревизираната 2013 г. обосновано решаващият съд е приел като доказано, че с нотар. акт № 40/22.11.2013 г. "Б." ООД, на което Йордан и В. К. са собственици и представляващи дружеството, е продало на Й. К. магазин в гр. В. за 14 400 лв., а след тази продажба Койчеви са продали дружествените си от "Б." ООД на П. Е., от който са получили непаричен доход (1/2 за В. К.) по чл. 10, ал. 2 и 4 ЗДДФЛ. За определяне на пазарната цена на оценката на продадения от дружеството имот и предвид свързаността на лицата по сделката, приходните органи са назначили експертиза, правилно възприета и от първоинстанционния съд, която е установила, че пазарната цена на магазина, а размерът на непаричния доход за всеки един от съпрузите е определен правилно на 14 400 лв. към 22.11.2013 г. Относно разходите през процесната година правилно съдът е възприел установеното по време на ревизията за закупен лек автомобил "С. В.", както и разходи за консумативи - вода, ел. енергия, за задгранични пътувания, плащане на местни данъци и такси и разходите за издръжка и живот по данните от НСИ, като посочените разходи за консумативи са изключени от данните за разходите по НСИ. И за тази ревизирана година правилно е компенсиран недостига на жалбоподателката Относно трудовите възнаграждения на В. К. следва да се посочи, че е установено по делото, че те са получавани по банков път, поради което в паричните потоци са включени всички изтеглени от нея суми от банковите й сметки, като са включени доходи от трудови възнаграждения на В. К. с работодатели "Б." ООД и "Е. Б." ООД и това обстоятелство е потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза. В касационната жалба освен оплакването за невключване в паричните потоци на полученото от Койчева обезщетение за отглеждане на малко дете, за което по-горе се изложиха мотиви в подкрепа на приетото от приходните органи и от решаващия съд, другите й оплаквания са свързани с неприетите й от съда твърдения, че през ревизираните периоди е получила 25 000 евро от майка си, преведени по банков път, както и за получавани суми от родителите на съпруга й, както и от неговите сестра и брат. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е успяла да докаже тези твърдения. Изводите на съда се обосновават от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в съвкупност със свидетелските показания. Не се установява по безспорен начин, че бащата на съпруга й - свидетеля Н. К. е притежавал в брой достатъчно разполагаеми парични средства, за да предостави на сина си 50 000 лв., респ. на В. К. 1/2 от тази сума. При установено по делото, че Н. К. от 1996 г. е пенсионер и не е работил до 2008 г., както и че единственият му доход през този период е неговата пенсия, то не е установено и, че е предадена процесната сума, затова са и законосъобразни изводите на съда, че няма категорични доказателства за получаването й. Освен това правилно е отразено в съдебното решение, че макар свидетелят да е твърдял, че е съхранявал в дома си в каса в брой спорната сума, предвид извършената в страната деноминация на българския лев през 1999 г., останало е недоказано това твърдение и правилно показанията на този свидетел не са кредитирани от съда. По отношение на свидетелските показания на Б. С. и И. П., правилно и техните показания по отношение на сумата от 50 000 лв., за която се твърди, че е дадена от Н. К. на съпруга на жалбоподателката, не са кредитирани в решението на съда, тъй като те са били по-скоро предположения, а не преки впечатления. За останалите твърдения на касационната жалбоподателка, че е получила дарение от майка си - Н. Ч. и от сестрата на съпруга й - Н. К. следва да се възприемат изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на тези твърдения, като същото следва да се приеме и за твърденията за дарение от майката на съпруга на В. К. - Т. К. - на 1.06.2009 г. - 14 000 лв. и на 17.06.2011 г - 18 000 лв. поради недоказване предаването и на тези суми, както и че посоченото лице като дарител е притежавала такива суми, за да се приеме, че е могла да ги предостави като дарение. По същия начин обосновано съдът е приел за недоказано предаването от сестрата на съпруга на касационната жалбоподателка - Н. К. на сума в общ размер от 61 500 лв., нито за наличността на такава сума у дарителката, респ. за внасянето й от Исландия (където тя живее) в България. По същия начин правилно съдът не е кредитирал твърдението, че К. К. - брат на съпруга на касационната жалбоподателка, също е предоставял на брат си суми от 10 000 лв., 15 000 лв., 18 000 лв., като съдът правилно е установил несъответствие между тези твърдения и движението по банковата сметка на К. К.. Правилна в този смисъл е и преценката на съда от представеното по делото извлечение от банковата сметка на К. К. и установеното, че той е внасял редовно малки суми, а за по-големите суми, че се внасят и същия ден се превеждат по банков път в чужбина, както и че няма данни суми от тази сметка да са превеждани суми по сметката на съпруга на В. К.. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което следва да се приеме, че съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е допуснал и нарушения при прилагането на материалния закон - ЗДДФЛ, преценил е в тази връзка правилно установените по делото доходи, съотв. разходите на жалбоподателката, както и е съобразено изчисляването на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 във връзка с чл. 123 ДОПК. При правилно установена фактическа обстановка, са изградени и правните изводи на съда, поради което решението в обжалваната му част е и обосновано. Освен това съдът правилно е съобразил и решение № 165/5.01.2018 г. по адм. дело № 5252/2016 г. на ВАС, Първо отделение (съдът е спрял с определение в съдебно заседание на 20.06.2016 г. производството по делото до решаване на делото пред ВАС, Първо отделение) за ревизията на съпруга на касационната жалбоподателка Й. К. за същите ревизирани периоди и предвид изготвения от приходните органи общ паричен поток. С оглед гореизложеното касационната жалба следва да се приеме, че е неоснователна, а решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С депозирана по делото молба от юриск. Д. С., на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 970,31 лв., предвид изхода на делото. Н. В. К. не се дължат разноски за производството предвид неоснователността на касационната й жалба. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение