Определение № 13472 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. И. Ш., чрез адвокат Н. Карадимов, против определение № 7928/17.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1921/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по нейно заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024 г., а „при условията на евентуалност“ - против изричен отказ, съдържащ се в писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г., постановен по същото заявление, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна – кметът на община Пловдив, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е започнало по жалба на Ц. И. Ш. против мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по нейно заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024 г. да се произнесе относно издаване на удостоверение, съответно да завери, молба-декларация, за извършване на обстоятелствена проверка за ПИ 56784.532.83, ведно с построените в същия имот постройки с идентификатори № 56784.532.83.1 и № 56784.532.83.2, с адрес в гр. Пловдив, [улица], а „при условията на евентуалност“ - против изричен отказ, съдържащ се в писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г., постановен по същото заявление. Административният съд приел, че от представената административна преписка е видно, че по подаденото заявление за извършване на административна услуга е било издадено удостоверение № 24 П-6962/05.09.2024 г., което е получено лично от Ц. И. Ш. на 13.09.2024 г., като по този начин услугата е изпълнена, съответно искането ѝ е удовлетворено, поради което за същата липсва правен интерес да оспорва мълчалив и/или изричен отказ. Поради това, жалбата на Ш. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено, като в нейна полза са присъдени и разноски в размер на 10 лева. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. В подадената от Ц. И. Ш. жалба до АС - Пловдив изрично е посочено, че същата е насочена против мълчалив отказ на кмет на Община Пловдив по нейно заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024 г., а „при условията на евентуалност“ - против изричен отказ, съдържащ се в писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г., постановен по същото заявление. Настоящият състав счита, че така подадената жалба е нередовна. В тази връзка, и на основание чл. 158, ал. 1 АПК, съдът е следвало да остави без движение жалбата и да укаже на жалбоподателя да конкретизира против кой акт е насочена същата: дали против мълчалив отказ или против изричен такъв. Не може жалбата да бъде подадена в условията на алтернативност и съдът да е този, който да прецени против кой акт да я разгледа. Отделно от горното, следва да се посочи още, че твърдения като изричен отказ, съдържащ се в писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г., постановен по заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024 г., не отговаря на условията на чл. 587 ГПК. Видно от материалите по преписката, административният орган не е заверил представените молби-декларации – т.е. кметът на общината не е подписал същите и не е утвърдил посочените от молителката свидетели за разпит пред нотариуса. Също така, издаденото удостоверение № 24 П-6962/05.09.2024 г. не е издадено от кмета, и в него има посочване, че част от имота е публична общинска собственост, но не е посочено на какво правно основание и каква част от имота. Въз основа на изложеното, допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила препятстват касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо оспореното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на решаващия състав на АС - Пловдив. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, дадени в настоящото определение. По направените искания за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,