Определение № 3484 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 179/2026 г. по описа на Административен съд – София-област, с което са оставени без уважение искането му за предоставяне на правна помощ и искането му за назначаване на преводач. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбите му – уважени. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима само в частта оспорваща отказа на първоинстанционния съд да предостави правна помощ на ищеца, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Частната жалба в частта, в която е обжалван отказът за назначаване на преводач е недопустима. Разпореждането по чл. 14, ал. 2 АПК не е сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, чието обжалване е изрично посочено в закона. Следователно определението на съда, с което е оставено без уважение искането за назначаване на преводач, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а единствено с крайния съдебен акт, поради което жалбата на К. в тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд–София-област (АССО) е образувано по искова молба, с която Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], иска осъждане на Административен съд – София-град да му заплати сумата от 10 000 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ АССО е приел, че не са изложени аргументи и доказателства, които да сочат, че ищецът няма възможност да осъществи лично защитата си по делото. Определението е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 2 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат, тъй като характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита, а съобразно установените по делото обстоятелства, предоставянето на правна помощ на К. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за него, при очевидна недопустимост на първоначално заявената претенция. В допълнение следва да се отбележи, че частният жалбоподател не се е възползвал от възможността да направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело –чл.21, т.1 ЗПП. Този вид правна помощ има извънпроцесуален характер и касае действие преди да е налице образувано съдебно производство. Тя може да се квалифицира като "досъдебна" такава и решението за предоставянето й се взема не от съда, а от Председателя на Националното бюро за правна помощ (чл.25, ал.2 ЗПП). Отказът да бъде предоставена се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на административния съд е окончателно. Ако лишеният от свобода е искал адвокат да му помогне с подготовката на исковата молба за завеждане на делото по ЗОДОВ, той е разполагал с процесуалната възможност да отправи молбата си в този смисъл до Председателя на Националното бюро за правна помощ. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, като изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви се възприемат изцяло от контролната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение