Определение № 2612 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3463/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано по подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Ж. Д., молба за връщане на внесено обезпечение в размер на 14 763.26 лв. по искането й за спиране изпълнението на решението от 3.04.2023 год. по гр. д. № 2257/2022 год. на Софийски градски съд, с което банката е осъдена да заплати на Е. Ч. и Т. Ч. по 1/2 ид. ч. за всеки от тях от сумата 7 953.71 лв., представляваща обезщетение за вреди, ведно със законната лихва от 29.07.2020 год. до окончателното плащане, по 1/2 ид. ч. за всеки от тях от сумата 1 809.55 лв., представляваща обезщетение за вреди, ведно със законната лихва от същата дата, както и да им заплати на всеки от тях по 2 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, всички те от незаконосъобразно принудително изпълнение върху посочените недвижими имоти в [населено място], както и посочените разноски. Спирането на изпълнението на горното въззивно решение е постановено с определение № 1852 от 26.06.2023 год. по ч. гр. д. № 2298/2023 год. на ВКС, ІІ г. о. Насрещната страна – Е. и Т. Ч., чрез пълномощника им адв. Св. Н., не са взели становище по молбата. За да се произнесе по подадената молба, настоящият състав на ВКС намира следното: С определение № 2808 от 7.06.2024 год. по гр. д. № 3463/2023 год. на ІІ г. о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на горното въззивно решение от 3.04.2023 год. по подадената от банката касационна жалба. С постановяването на това определение въззивното решение е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК. Към настоящата молба са представени писмени доказателства, от които е видно, че след влизане в сила на въззивното решение са издадени изпълнителни листове за присъдените на Е. и Т. Ч. суми за обезщетения за вреди, както и за разноски в полза на пълномощника им адв. Св. Н.. Образувани са изпълнителни дела с № № 3615 и 3616/2024 год. на ЧСИ М. Б., по които дължимите суми, предмет и на изпратените покани за доброволно изпълнение, са внесени от банката с представените към молбата платежни нареждания от 9.08.2024 год. Това се установява и от представените удостоверения от ЧСИ М. Б.. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството прекратено. В случаите на недопуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно решение, каквато е настоящата хипотеза, обезпечението би подлежало на връщане на вносителя само ако се констатира, че задължението му е погасено, при което отпада необходимостта от задържането му. Видно от представените към молбата, както и от допълнително предствените писмени доказателства, задълженията на банката по двете образувани изпълнителни дела са погасени чрез плащане по сметка на ЧСИ. Насрещните страни по молбата не опровергават твърденията на молителя за плащане на дължимите суми, поради което и въз основа на представените доказателства следва извод за основателността на молбата за връщане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение, като се нареди извършване на банков превод на сумата 14 763.26 лв. от сметката на ВКС за обезпеченията по посочената от „Банка ДСК“ АД банкова сметка. Водим от горното, съдът