Решение № 2260 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. И. М., чрез процесуален представител адв. Стоянов, против решение № 2740 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 358/2025 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 10-00-846/14.03.2025 г., издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж „ Полумасивна жилищна сграда № 120“, находящ се в [ПИ] по КК на града, държавна частна собственост, вид на територията горска, НТП широколистна гора по КККР на град Стара Загора, одобрена със заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от съда поради оставянето без уважение на доказателствено искане с цел комплексно изясняване на фактическата обстановка, а именно - СТЕ. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – заместник кметът по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – И. И. М., чрез назначения по делото служебен защитник адв. В. Трандева, в писмен отговор и писмено становище счита касационната жалба за основателна. Излага доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на А. И. М. срещу заповед № 10-00-846/14.03.2025 г., издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж „ Полумасивна жилищна сграда № 120“, находящ се в [ПИ] по КК на града, държавна частна собственост, вид на територията горска, НТП широколистна гора по КККР на град Стара Загора, одобрена със заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. За да отхвърли като неоснователна жалбата първоинстанционният съд е приел, че заповедта е в съответствие с материалния закон. Инстанцията по същество е установила незаконността на процесния строеж като извършен без строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Съдът е установил, че А. И. М. е декларирал за целите на облагане с данък недвижими имоти, че той и И. И. М. са собственици на жилищна сграда с РЗП 88.00 кв.м., без документ за собственост, с административен адрес [улица], който е и последният му регистриран постоянен адрес. Съдът е посочил, че декларацията за притежаване на жилищната сграда е подадена през 2001 г., поради което е приел, че строежът е извършен не по-късно от 2001 г. Съдът е приел, че строежът не отговаря на условията на §127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не е изпълнена процедурата по чл. 12, ал. 2 от същия закон - не е изработван подробен устройствен план и не е провеждана процедура по промяна на предназначението на терена. Съдът посочва, че недопустимостта на строежа произтича от разпоредбата на л. 12, ал. 2 ЗУТ, което условие е включено във всички периоди на извършване, за които може да се признае търпимост, изключва необходимостта от изследване със специални знания на съответствие с нормативните технически правила. С оглед изложеното, че не е изпълнена процедурата по чл. 12, ал. 2 ЗУТ, съдът обосновава извод, че сградата не е била допустима по нито по действащите подробни градоустройствени планове към момента на изграждането й, нито към настоящия момент. Съдът е посочил, че адресът – [улица], се отнася за построените в строителните граници на града в [жк], но не и за тези, които са изградени в [ПИ]. Въз основа на фактическите и правни констатации съдът е формирал извода за законосъобразност на административния акт и съответно наличието на извършено незаконно строителство. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения: Касационният жалбоподател излага оплаквания за неизясняване на фактическата обстановка по делото, което е довело до неправилност на формираните изводи от съда за установяване на обстоятелствата относно кога е изграден строежът, какви са параметрите му, имало ли е подробни устройствени планове за [ПИ], попада ли ПИ в тези планове. Същите са релевантни за спора и първоинстанционният съд не ги е изследвал и обсъдил същите в тяхната дълбочина и пълнота. В нарушение на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, изхождайки от визираното в нея правно основание за издаването й. Решението е постановено и при неизяснена фактическа обстановка касателно съществените елементи за заповед по чл. 225а ЗУТ, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 3 АПК. Не е допусната и поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. От друга страна, при обсъждане на данните в Констативен акт № 122/17.02.2025 г. съдът не е взел предвид, че в него, както и в заповедта не се съдържат констатации относно времето на извършване на строежа. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, като вещи лица той може да назначава и служебно. В тази връзка, недопускането на съдебно-техническата експертиза се явява необосновано. В случая спорът е останал неизяснен от фактическа страна, делото не е било опълнено с относимите за правилното решаване на спора доказателства, поради което изводите на съда са необосновани. По делото не е направена прецизна и задълбочена проверка на всички доказателства в тяхната съвкупност, което е препятствало възможността да бъде проверена законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Не са дадени конкретни и точни указания до страните за изясняване на спорните въпроси, включително и при спазване на служебното начало в административния процес. Съдът е следвало да допусне съдебно-техническа експертиза за установяване на параметри на строежа, наличие на действащи планове, в обхвата на кои общи устройствени планове попада [ПИ] по КК на град Стара Загора и какво е предназначението на ПИ според тези планове, по силата на кой устройствен план [ПИ] по КК на град Стара Загора попада в територия предназначена за застрояване ако има такъв план, както и за уточняване за кой имот се отнася адресната регистрация на касатора на [улица]. Настоящата инстанция не би могла предвид забраната по чл. 220 АПК и необходимостта от специалния знания за установяването на относими към спора факти, за първи път в касационното производство да ги установява и да извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане, съдът следва да установи всички относими към спора факти, вкл. чрез използването на специални знания. Предвид горното оспореното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение