Определение № 108 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 648/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение21.05.2010 г.докладчик Любка Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. Д. Д. от гр. С. за отмяна на определение № 660 от 30.12.2008 год. по ч.гр.д. № 2368/2008 г. на Върховния касационен съд, І г.о. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в eдноседмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1-5 ГПК. Образувано е по молбата на П. Д. Д. от гр. С.за отмяна на определение № 660 от 30.12.2008 год. по ч.гр.д. № 2368/2008 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е прекратено производството по делото, образувано по подадената от молителя частна жалба от 25.04.2008 г. срещу определение № 57 от 15.04.2008 г. по гр.д. № 1065/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определението на въззивния съд. За да остави без разглеждане частната жалба Върховният касационен съд, състав на І г.о. е приел, че същата е недопустима, поради изчерпване на инстанционния контрол. Молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.1-5 ГПК, но молбата не съдържа твърдения за което и да е от посочените основания, в същата са посочени само основания за неправилност на определението. Ответникът по молбата Г. К. Г., действащ като едноличен търговец с фирма “А”, гр. С. изразява становище, че молбата е недопустима. Върховният касационен съд. състав на ІІІ г.о., като прецени данните по делото намира, че молбата за отмяна е недопустима. Предмет на молбата за отмяна е определение на Върховния касационен съд, с което е прекратено производството по частната жалба срещу определение на Софийски апелативен съд, постановено в качеството му на касационна инстанция по реда на §2, ал.4 от ПЗР на ГПК, а съгласно правилата на отменения ГПК от 1952 г. не се предвижда касационно обжалване на постановено от касационната инстанция определение, с което се оставя в сила преграждащо по-нататъшното развитие на производството определение на въззивен съд. На отмяна подлежат само онези актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. тези които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да се пререшават. Определението за прекратяване на делото поради изчерпване на инстанционния контрол не подлежи на отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, тъй като не се ползва със сила на присъдено нещо. Предявените от молителя искове, които въззивният съд е оставил без разглеждане могат да бъдат заявени отново пред надлежния съд. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Цитирани разпоредби
4- чл. 303, ал. 1, т. 1
- чл. 303, ал. 1 ГПК
- чл. 307, ал. 1 ГПК
- чл. 2